Признаци на анорексия. Въведение.
Има много признаци на анорексия, които могат да ви ориентират. Един от основните е индекс на телесната маса 18,5 или по-нисък.
Проблемът анорексия има психическа основа и не е свързан само и единствено с храненето. Адекватната помощ на близките е от голямо значение.
При болните от анорексия нервоза се наблюдава понижено тегло, нереалистична представа за външния вид, натрапчив страх от напълняване, контролиране на теглото чрез доброволно гладуване, предизвикано повръщане, прекомерна употреба на разхлабителни и диуретици. В същността си, анорексията не е въпрос на хранене и тегло. Признаците, описани по-долу говорят за много дълбоки душевни и психологически трудности – несигурност, депресия, чувство на самота, стремеж да бъдеш идеален. Тези трудности не могат да бъдат преодолени чрез контролиране на храненето, диетите и свалянето на килограми.
Анорексия нервоза е разстройство със сериозни последици върху здравето. Тази статия има информативен характер и не замества консултацията със сециалист. Поставянето на диагноза „анорексия невроза“ е от компетенциите на лекар-психиатър. Психотерапията е помощно средство при лечението, като клиентът трябва да е със стабилни клинико-лабораторни показатели и здравословното му състояние да се наблюдава постоянно от лекар. Адекватната помоща от страна на близките е ключова.
Признаци на анорексия
Тези характеристики и индикации са индивидуални. Те не е необходимо да се наблюдават всичките при всеки случай на заболяване от съответното разстройство на хранене.
- Предумишлено намаляване на теглото;
- Телесното тегло се поддържа на равнище поне 15% под очакваното;
- Злоупотреба с диуретични и разхлабващи средства;
- Избягване на храни, от които се пълнее и възможност за последващо предизвикано целенасочено повръщане, предизвикано целенасочено чревно разстройство, прекомерно натоварване с физически упражнения, употреба на подтискащи апетита и/или диуретични медикаменти;
- Раздразнителност, честа смяна на настроението. Трудност при концентрация, забравяне
- Потиснато чувство за глад;
- Разстройство във възприемането на собственото тяло. Силен страхът от пълнота;
- Страхът от напълняване не намалява дори и със засилената загуба на тегло;
- Разстройства във възприятието на тялото. Страдащите се виждат дебели, дори да са под 40 кг.
- Хранене, тегло, диета – стават централна тема на всяка дискусия, разговор;
- Нетърпимост, когато се заговори за храна;
- Приемане на еднообразна храна;
- Обсесивно пресмятане на приетите калории;
Още признаци на анорексия:
- Усещане, че не заслужава да е щастлив/а;
- Чувство на несигурност, чувство на неадекватност;
- Псевдосигурност, упоритост;
- Зависимост или тотално отхвърляне на майчината фигура;
- Вниманието и концентрацията могат да се понижат значително;
- Сънят може да стане разстроен и да доведе до умора през деня;
- Чувство на задоволство от себе си, добра самооценка, когато човека успява да се справи с поддържането на диета, и обратно чувство на вина, когато човека е ял много, или по неправилен начин
- Неприемане на промени по отношение правилата на хранене. Тревога да ги наблюдават по време на хранене;
- Поведение на отбягване на срещи и покани от близки и приятели, които са свързани с хранене;
- Засилен интерес към темата за храненето. Особено голям интерес към здравословното хранене и различни видове диети;
- Готвене за близките хора.
- Контрол при приготвянето на храната – за да бъде съобразено с техният (на болните) вкус и начин, отделяне на време за подреждане на масата и ястията, но засегнатия от болестта не се храни;
- Контрола на теглото става натрапчив, качването върху кантара става няколко пъти дневно или пък е отбягвано със страх;
- Поради нарушения в храносмилането често невъзможност да се храни. Болки или друг дискомфорт по време на хранене;
- Често се храни самостоятелно или измисля различни извинения, за да пропусне хранене – неотложни ангажименти, занимания и др.;
- Тенденция към социална изолация, избягване на контакти с роднини, приятели; незачитане на празници, рождени дни и т.н.;
- Винаги ангажиран/а и съответно силно затруднен/а и притеснен/а, когато имат свободно време;
- Интензивно физическо натоварване – спорт, танци, чистене, разходки и пр. Целта е изгаряне на калории и разтоварване на нервност.
- Облича се с широки дрехи, за да скрие тялото си. Носи и по-дебели дрехи, поради намалената телесна температура;
- Изпитва тревога, безпокойство по отношение на учебните занимания и постижения. Винаги се ръководи от желанието да бъде перфектен/а ;
- Проява на импулсивни реакции, раздразнителност, напрежение, редуващи се с апатичност, нарастваща трудност за комуникация;
- Липса на съзнание за това, че е болен/а и че се нуждае от лечение;
- Липса на интерес към сексуалността при възрастните.
Физиологични усложнения вследствие на анорексия:
- Забавено физическо развитие (ако анорексията се развие в по-ранна възраст);
- Закъснение на психо-сексуалното развитие;
- Външен вид измършавял;
- Забавено кръвообращение, студени крака, ръце и понижена телесна температура;
- Масивни ендокринни нарушения, които се проявяват при жените като аменорея (отсъствие на менструация), а при мъжете като загуба на сексуално влечение и потентност;
- Проблеми със зачеването;
- Може да се наблюдават промени и в нивата на различни други хормони. Може да са налице придружаващи депресивни и натрапливи симптоми, както и черти на личностово разстройство;
- Дехидратация;
- Сърдечно-съдови нарушения (хипотония, брадикардия, цианоза на крайниците, хипотремия);
- Недохранване, подуване;
- Гастроинтестинални нарушения;
- Запек;
- Лануго (фини косми, мъх, характерен за новородените), косопад, подчертана очна кухина, суха кожа;
- Ниско кръвно налягане и пулс, замаяност;
- Болки в гърдите, задъхване;
- Анемия;
- Остеопороза.
Не е необходимо всички изброени признаци на анорексия да са налице, за да се установи наличитето на проблема. Всеки страдащ живее с болестта по своему и от различно време. Базисни признаци на анорексия са: силно и трайно ограничаване на приема на храна, водещо до подмормно тегло, интензивен и натрапчив страх от напълняване и изкривена представа за вида на собственото тяло.
Други разстройва на храненето са булимията и хиперфагията (неконтролируемо преяждане).
Здравейте, аз съм майка на момиче – вече е млада жена, която страда от анорексия. За съжаление това страдание е колкото силно за болния, толкова и за близките му. Не мога да опиша през какво сме преминавали и продължаваме да преминаваме вече седма година. Видях признаците почти в самото начало, веднага потърсих лекарска помощ и макар дъщеря ми да се съпротивляваше и да твърдеше, че няма проблеми, успях да я убедя да посети психиатър. Лекарката, която е и психотерапевт, ни беше препоръчана от психолог, като аз също присъствах на срещата – тогава дъщеря ми беше на 15 години. Прояви желание да работи за справяне с проблема и се съгласи да пие антидепресант. Той обаче не помогна по въпроса с храната- да, направи я малко по-общителна и по-смела в социални ситуации, защото преди това нищо не беше в състояние да я накара да говори пред хора например, но лекарството не спря страха й, че може да напълнее. Ето това е нещото, което постоянно е в главата й – че може да стане дебела, както тя казва. Живее в постоянен страх, че може да стане дебела – казва, че всъщност не й „пука“ и да е дебела, но се страхува, макар че никога не е била дебела. Иначе обича храната, но и това се превръща често в проблем, защото преминава много пъти към неконтролирано хранене – не повръща, но се чувства зле и физически и психически. Не е нужно да казвам, че постоянно е на кантара. Междувременно сме посещавали още два-три пъти различни психиатри. Преди шест месеца попадна на лекарка, която разбира се пак й даде антидепресанти, но поне някак успя да я убеди, че с тегло от 40 килограма изглежда зле, а заради постоянния страх да не напълнее е нещастна. Трябва да спомена, че се опитахме няколко пъти през годините да посещава и психолог – пълно разочарование. По-точно трима различни и все с големи препоръки. Беше пълен провал. Не иска й да чуе за психолог – и тримата я разстройваха ужасно, плачеше и казваше, че е имала надежда, че ще й помогнат, но я разочаровали, а думите й бяха „плашат ме“. Не съм присъствала на сеансите, но съм склонна да й вярвам, защото след срещата с едната психоложка, която й направила някакъв тест, тази жена вечерта й изпрати на мейла резултатът от теста, според който искала да се самоубие. Не мога да ви опиша ужаса, който преживяхме тази вечер, а тя изпадна в истерия. Не съм специалист, но редно ли е да изпратиш този резултат на момиче, тогава беше на 16 години. Сега е на 22 години и е 47 килограма – с ръст 160 см. Изглежда перфектно, но пак не е щастлива. За шест месеца, откакто беше при психиатъра, който успя да я накара да приеме, че трябва да се погрижи за здравето си, качва по един килограм на месец. Според мен това е добре. Тя обаче хем вижда, че изглежда по-добре и го признава, хем пак изпада на моменти в състояние на тревога, че напълнява. По-точно не знам кога ще започне да говори, че е станала дебела и че не се харесва. Така живеем в постоянен стрес, то даже не е стрес – ужас е кога ще изпадне пак в нейните настроения. Аз лично не издържам повече. Знам, че тя има нужда от помощ, но и аз трябва да намеря помощ, а не знам къде и как. Има ли някаква помощ за близки на хора с хранително разстройство? Или да се науча как да се държа с нея, може би досега аз съм грешила и затова нищо не се получава.
Здравейте, г-жо Георгиева,
Разбирам, че Вие и дъщеряли сте изминали нелеки изпитания и за Вас това вече в твърде изтощително.
Щом се стремите към промяна и имате готовност да получите помощ, то възможности има.
Предлагам Ви да дойдете на консултация на живо, за да Ви консултирам психотерапевтично по въпросите, за които ни споделяте тук.
Бих могла да Ви предложа час след Великден.
В случай, че предпочитете лекарска, а не психотерапевтична помощ, бих могла да Ви насоча към колега.
Полина Гиргинова, тел. 0888 65 56 40.
Екип на Сдружение Вега
Здравейте! Не съм сигурна, че пиша в полето, което трябва да е коментарът ми.
Така почти на 23 съм. Имам анемия, вероятно в следствие на недохранване. Напоследък започнаха адски болки в главата ми и причернявания, обезчувствяване в долните крайници… Понякога имам забързан пулс и много се притеснявам от това. Опитвам се да се нахраня, но изпитвам ужас от тази идея! Храня се, но не достатъчно… Писах в един сайт и ми изтриха коментарите… Те не знаят колко спешно трябва да се направи нещо. Ужасно е. Възможно ли е всичко това да се дължи на анорексия? А възможно ли е да се дължи на нещо друго?
Здравейте, Ина, симптомите, които описвате със сигурност са резултат от цялостното ви физическо и психическо състояние към момента. Очевидно преживявате силно страдание и това само по себе си е разумен повод да потърсите помощ от специалист.
Това, което ни споделяте писмено, не е достатъчно, за да бъде определено естеството на проблема Ви.
Ако имате нужда, бихте могла да ми се обадите нa: 0888 65 56 40, за да споделите малко повече за състоянието си и да Ви дам моята обратна връзка на базата на по-изчерпателна информация.
Поздрави,
Полина Гиргинова-психотерапевт,
Сдружение за психично здраве Вега
Здравейте, до преди 4 дни бях почти 60 килограма, а сега съм 47. Повръщала съм и взимам хапчетата за отслабване. Това дали може да ми навреди по някакъв начин или просто си внушавам
Здравейте, Петя, да, рязката загуба на тегло причинена от повръщане и хапчета не е добра за здравето и може да навреди, особено ако се случва системно.
Ако имате нужда обадете ни се на посочения в сайта ни телефон!
Полина
“Сдружение за психично здраве Вега”
Здравейте, на 16г. съм и тежа 41кг това трябва ли да е признак за анорексия, тъй като се храня и не се лишавам от нищо. Не ходя на фитнес, не спортувам, а гледам да напълнея и това не става.
Здравейте, Рени,
Само ниското тегло не е достатъчен повод да се приеме, че е налице анорексия. Ако вие самата желаете да напълнеете, най- вероято състоянието ви не може да се определи като анорексия.
Имайте предвид, че нашият отговор е от общ характер.
Ако имате още притеснения за здравето си е препоръчително да се консултирате с лекар или психотерапевт, с изричното съгласие на родителите Ви.
Поздрави,
Полина Гиргинова
“Сдружение за психично здраве Вега”
Здравейте на 14/15 съм 1,68 и съм 51кг а преди 2дена бях 57кг от два месеца се разболявам непрекъснато .Напоследък ми се вие свят боли ме глава и не чувствам тялото си често се държа като неадекватна и нямам чувство за глад.Въпреки всичко си ям почти нормално но не усещам същия вкус на храната.Когато си помисля за храна започва да ми се гади .Възможно ли е да е анорексия?
Здравейте,
Предлагам ви да отидете на преглед при личния си лекар и да си направите кръвни изследвания, както и всички други задължителни за вашата възраст. Лекаря ви вероятно ще може да ви даде информация за здравословното ви състояние и ако има нужда, ще ви препрати към още специалисти. Възможно е липсата на усещане за вкус да се дължи на много фактори от социалния и емоционалния ви живот, както и на други събития.
Ако имате други въпроси, оставаме на разположение.
Всичко добро!
Екипът на Сдружение Вега
Здравейте искам ,да питам нещо:В последно време нямам голям апетит.Но ям сутрин,обед,вечер по 1 филия хляб нещо,за мазане и манджа каквато има.Висока съм 177см тежа 45кг на 27г съм.Не съм дебела а напротив.Може ли,фа е анорексия това?
Здравейте, Александра, ние не сме лекари и за това не поставяме диагнози. Целата на статиите ни да дават обща информация по конкретни проблеми. Ако имате нужда да обсъдим по-подробно какво ви тревожи, можете да ни се обадите на телефона посочен в рубрика контакти.
Здравейте аз съм висока 173 см. и съм 14-15 г. Преди време бях с наднорменно тегло и реших да отслабна от 85 кг. станах 58г. Постоанно живея с мисълта, че мога пак ще напълнея. С всеки ден ден ям все по-малко. В последно време за закуска ям едно пакетче белвита, за обяд пъстъци и за вечеря мюсли. Не ям никакво сладко от страх да не напълнея пак. И също доста спортувам. Преди няколко дни започнах да се притеснявам да не ми стане нещо, но пак продължавам да ям само това като си мисля, че ми е достатъчно. Не казвам на другите какво ям, защото сигърно ще ме критикуват. Постоянно живея в страх. Какво да правя.
Здравейте, Алекс,
Изглежда, че храната се е превърнала във фикс идея за вас. На вашата възраст е нормално да мислите за това как изглеждате, да се храните здравословно и да спортувате, но както сама сте усетила, вероятно сте отишла по-далеч от добрия външен вид. Помислете си за близък човек, с когото все пак можете да споделите тревогите си и да поговорите. Ако говорите на тази тема, вероятно можете да откриете други гледни точки и повече възможности за това как да поддържате външния си вид без да се лишавате от храна и да подлагате тялото си на силови тренировки. Възможно е да е въпрос на време и опит да намерите своя баланс, но не спирайте да го търсите, за да не залитнете в крайност и наистина да имате трудно поправими навици като това да не се храните или поне в разумни норми. Сигурно имате и други теми от живота, които ви вълнуват и които са ви интересни, помислете за възможността да се посветите на нещо друго, различно от страха да не напълнеете. А и какво би се случило, ако все пак напълнеете? Ще загубите или ще спечелите нещо?
Желая ви успех в намирането на баланса!
Всичко добро!
Екипът на Сдружение Вега
Здравейте, аз съм на 14,157 см и 36 кг.Тренирам всеки ден,затова не ям нищо сладко и вредно.Растежът ми спря и затова ме е страх да не напълнея,ако се храня повече. Винаги повръщам след хранене от страх,следя теглото си всеки ден и дори по няколко пъти на ден.Предпочетох да не казвам на родителите си, затова можете ли да ме посъветвате какво да направя
Здравейте, Никол,
Изборът на здравословна храна в разумни количества е важен за растежа във Вашата възраст и въпреки, че темповете на израстване са индивидуални за всеки, това, което е сигурно е, че ежедневното повръщане е много вредно за организма. То натоварва силно сърцето и нарушава значително биохимичният баланс в тялото, което крие редица рискове. Колкото по-често се повръща, толкова повече се нарушава балансираното усвояване на храна и тялото страда.
Щом повръщате по няколко пъти на ден и се теглите толкова често, според мен, е важно да се погрижите за здравето си и да обсъди притесненията за храненето и тревогите за външния си вид с родителите си.
Ако родителите Ви и Вие прецените да се срещнете с представител на екипа ни, ние сме на разположение. Когато младо момиче повръща толкова интензивно, подходящо съдействие от страна на психотерапевт и разбиране от страна на родителите могат да бъдат от полза.
Полина Гиргинова,
„Сдружение за психично здраве Вега“
Здравейте искам,да попитам нещо:Висока съм 1,75 и съм на 27г,тежа между 45-50кг.Не съм живяла никога с тази мисъл,че съм много дебела и трябва,да отслабна.Ям всеки ден нормално по 3,4п дневно по 2 филий хляб на ядене.Сладко също ям.Но не мога,да кача.А искам,да бъда 55-60кг.Правих ситест на метаболизма през 2017ги се оказа бърз метаболизъм.Тогава мазнините ми бяха 6пр Дори имах нередовен цикъл и причината беше теглото.Може ли бързия метаболизъм,да доведе до анорексия?
Здравейте, Александра!
Бързият метаболизъм не може сам по себе си да доведе до анорексия. Освен факта, че искате да бъдете различни от настоящите си килограми, има ли друго, което ви притеснява, свързано с външния ви вид и начина, по който се чувствате? Някои хора имат слаби гени и просто са в категория „слаби хора“, без това задължително да е следствие от здравословни или психически проблеми. Важно е да знаете дали се чувствате комфортно в тялото си, имате апетит и се храните „нормално“. Освен тест за метаболизъм, можете да си направите и редовните профилактични прегледи и кръвни изследвания, за да проверите дали всичко ви е в норма. В такъв случай, вероятно има друго, което ви тревожи, свързано с килограмите.
Ако имате други въпроси, оставаме на ваше разположение.
Екипът на Сдружение Вега
Здравейте искам,да питам нещо:Аз съм много слаба.Тежа 45кг след ядене.Висока съм 177см на 27г.Индексът ми е нисък 14.36.Ям нормално.Сутрин обед,вечер.С тези килограми мога ли,да имам анорексия?
Здравейте, Александра,
Теглото Ви не е единственият фактор, който е от значение, за да се установи дали имате анорексия. BMI е обща класификация и Вие може да сте здрава и при тези килограми, ако те са в синхрон със структурата Ви.
Важно и по колко се храните, как се възприемате и дали имате поне няколко от изброените признаци в статията.
Имайте предвид, че текста, който сме написали е с информативен характер и не замества консултацията със специалист.
Всичко добро,
Полина
„Сдружение за психично здраве Вега“
Здравейте,
Във фитнеса, който посещавам често виждам на групови тренировки една млада дама, чието телосложение е изключително слабо (измършавяло ми се струва грубо),но веднага ми направи впечатление, а и не само на мен.(т.е. не си въобразявам, наистина си личи, че има здравословен проблем). На тренировките, част от които посещаваме заедно с нея, тя винаги използва допълнителни тежести и прави по-сложните упражнения, не се притеснява от фигурата си, напротив, мисля, че дори се гордее с нея. Боли ме от факта, че жените в съблекалнята извръщат поглед, когато минават покрай нея. Не съм професионалист и не искам да и се бъркам, затова не съм говорила с нея. Говорено е с треньорите на тренировките и всички са запознати с нея, но никой нищо не и е казвал, не е говорил с нея, доколкото знам никой не проявява интерес да и помогне, да я разпита. Аз лично, искам да и помогна, но не съм сигурна, че мога да подбера правилния подход, така че да ме разбере и да не се заключи и да спре да посещава този фитнес (например). Днес се сетих за нещо, което може да е от полза, не само за нея, но и за всички жени, посещаващи тази фитнес зала (които не са малко). Изработването на плакат, който да показва какви са симптомите и последствията,които има върху организма и смъртоносната опасност, която е напълно реална. Готова съм да говоря с ръководството на фитнеса за поставянето им в съблекалните. Зная, че дамата има малко дете, което още повече ме ангажира и не искам да оставям нещата така. Искам да помогна, затова се обръщам И към вас!
Ако имате други идеи, съвети, моля ви да ги споделите, аз, разбира се ще продължавам да търся начини да помогна.
Това доколко сме добри и стойностни хора се определя от ЕЖЕДНЕВНИЯ избор да не оставаме безразлични към проблемите, коите виждаме около себе си.
Благодаря ви предварително!
Здравейте, Елис,
От това, което ни пишете предполагам, че жената, за която се тревожите е с много ниско тегло, което тя самата одобрява.
Аз на Ваше място не бих опитала да се свържа с жената използвайки темата за нейните килограми. Никой човек, нормално не приема добре вмешателство на околните относно стила му на хранене и живот, още повече пък човек за когото тази тема е особено важна.
Ако Вашето желание да предложите помощ е Все още актуално, бихте могла да се опитате да се сближите с жената и да се поинтересувате какво я вълнува и от какво има нужда. Ако имате нужда да помогнете, Ви предлагам да опитате през чисто човешки контакт като равна с равна, а не в ролята на „спасителка“ към „жертва“.
На мен не ми се вярва, съвет да се храни повече или напомняне, че би могла да умре от глад ще се приемат от нейна страна като помощ, допускам, че това би могло да се преживее повече като вмешателство в личното пространство.
Поставете се на нейно място, представете си как някой във фитнеса съветва Вас как е по-добре да се храните и да живеете, без да сте поискала мнението му.
Гладуването до крайност е тежък психичен проблем и често е свързано с трудност и (или) отказ да се създават близки връзки с околните, което прави проблема още по-трудно преодолим.
Здравейте! Аз съм на 13 години.Преди около малко повече от месец бях болна от анорексия в начален етап. Не мислех че съм болна. Дори когато косата ми започваше да пада както и ноктите ми малко по малко да се отчупват. На ден издържах по една малка ябълка или един бонбон. Даже имаше дни в които не се хранех. Въпреки че не се хранех тренирах, гледах се в огледалото и страдах, защото мислех че съм дебела. Благодарение на медицинско лице сега съм наистина по-добре но в главата ми още навлизат мисли че съм дебела нищо че съм 35-36 кг. Никой не ми позволява да ходя на диетолог за да се съветвам с него дали ако например приемам на ден 1500-2000калории и не ги израходвам дали ще надебелея.
Здравейте, Дария,
Моля ви, задайте конкретен въпрос към нас, за да мога да ви бъда от полза.
Ами на мен фитнеса ми е забранен за да не достигна отново анорексия. Може ли да ми кажете тренировъчните ластици и гирички дали може да го заменят? Колко пъти на седмица? Понеже не сте фитнес персонал, а медицинско лице ми е много неудобно да ви попитам,но много ще ви благодаря!
Не мога да ви дам компетентно мнение по този въпрос. Спортът е важен за физическото и психическото здраве на човека, но трябва да е съобразен с индивидуалните нужди и възможности и да бъде практикуван с мярка.
Здравейте,преди три години отслабнах драстично от 75 кг стигнах 45,тогава бях на 15г,175см.Менструацията ми спря още,когато бях 55кг,но за мен външният ми вид беше много по-важен от здравословното ми състояние.Тъй като цял живот бях дебела,след като отслабнах придобих много странна представа за себе си и мислех,че изглеждам много добре с тези минимални килограми.Все пак осъзнах,че съм жена,един ден може да не мога да имам деца ,заради някаква глупава мания,отидох на гинеколог и ми изписаха хормонални таблетки.Не знам дали защото бях и на режим,за да напълнея ,но изведнъж започнах да качвам адски бързо,по 5 кг на месец,спрях режима ,но продължавах и продължавах да дебелея.Към този момент съм 70кг,имам редовна менструация и се подлагам на диети,но сякаш нямат никакъв ефект.Свалям около 5 кг ,след което отново ги качвам..На какво може да се дължи всичко това и как да се справя поне с 10 от излишните килограми
Здравейте, Ели,
Начинът да се балансира теглото нормално включва балансирано хранене и умерена физическа активност, но не само. Ако лекар Ви е уверил, че няма здравословни пречки (напр. хормонални), то проблемът явно е от друго естество.
Опита ми показва, че в случаи подобни на Вашия, причините са и психологически. Задържането на килограми над желаните и повтарящи се неуспехи в борбата срещу тях често завъртат човек в „омагьосан кръг”, който го отклонява от други житейски необходимости. Храненето и външният вид излизат на преден план, владеят голяма част от мислите, а други човешки нужди изглеждат далечни и недостижими (например.пълноценна интимна връзка, отпускане в компания или друго).
Така, че според мен ще свалите излишните си килограми, когато и психически сте готова за това.
Ние във „Вега” имаме опит в работата с проблеми като Вашия, ако желаете да Ви консултираме по-обстойно обадете ни се на 0876 566 557.
Zdraveite az sum na 24 godini 1,55sum visoka i teja edva 42 kilograma iskam da napulneq no nemoga hranq se redovno no nikakuv rezultat imam anemiq hemuglobinat mi e 106 ponqkoga imam glavozamaivane i zaduhvane prosto sum mnogo pritesnena molq vi daite mi nqkakuv savet kakvo da pravq blagodarq predvaritelno
Здравейте, Силвия!
Това което трябва да направите е да се консултирате с лекар, който да ви насочи към необходимите специалисти.
Здравейте,на 17 години съм 40 кила висока 1.60
Моето ИТМ показва 15.3,което е доста под нормата..
нямам цикъл от 4 месеца близо,искам да попитам опасно ли е това поднормено тегло което поддържам от 1 2 години и имам проблеми с цикъла,какви последствия мога да си докарам ако продължавам така? Благодаря ви
Здравейте, Еми!
Ниският ИТМ и наличието на аменорея говорят за дисбаланс във вашия организъм и сериозна опасност а вашето здраве. Всички възможни рискове са посочени в дадената статия. Моят съвет е възможно най-бързо да вземете мерки, докато не е станало още по-сложно. Не споменавате дали целенасочено поддържате ниското си тегло или то се дължи на друг здравословен проблем. Каквато и да е причината намерете необходимите специалисти, които да ви помогнат да се справите с проблема.
Успех!
Ана Ганчева
Zdraveite na 32 godini sam i se Opitvam sas kakvo li ne da otslabna probvala sam vsichko no ne se poluchava dokato na skoro otkrich v internet eco slim na kapki porachach si go i zapochnach da go piq po 25 kapki 30 minuti predi jadane no zabelqzach che sled kato se nachranq poluchavam rastroistvo gledach i gadene při vida na mazno dori samo při misalta presachva mu garloto i kojata mi e sucha do predi dva dni vidqch interviu na doktor koito kazva che eco slim svalq naistina kilogrami no moje da dovede i do anorecsia sega sam mnogo uplashena no nemoga da sprá da piq lekarstvoto ot maniq da svalq az sam 1.70cm 97 kg sramuvam se ot tqloto și imam fobiq ot mnogo chora ot svetlinata samo prez noshta se chuvstvam dobre postoqno mi pritamnqva boli me glava I kostite na tqloto cuvstvam se umorena postoqno krakata mi sa ledeni vinagi i potní tqloto mi e sucho ako ne se Maja sas losioni ili kremove nemoga da sloja nishto na sebesi vsichko me drážní poluchich senki okolo ochite usnite mi se napukvat i noktite mi se cepqt na racete kakvo da pravq daite mi savet iskam mnogo da otslabna neznaq dali tozi eco slim mi pomaga no nemoga da se gledam veche v ogledaloto vsichki mi kazvat che sam debela i ot sram nechodq. Nikade dori do magazina me e sram da otida da ne me gledat chorata kakvo da napravq Borislava Nikolova
Здравейте, г-це Николова!
Препоръчвам първо да се консултирате с лекар – от една страна за посочения от вас препарат (само лекар би могъл да ви даде коректен отговор), от друга – за наднорменото ви тегло. Причините за това може да са няколко и преди всичко трябва да установите каква е тя, а да може да вземете правилните мерки. Колкото до душевното ви страдание, ви съветвам да се обърнете към психотерапевт. Проблемите, които излагате изглеждат мъчителни и за тяхното решение е необходима сериозна, постоянна работа от ваша страна.
Ако имате допълнителни въпроси може да ни потърсите на телефона посочен в сайта.
Успех!
Здравейте!На 14 години съм,висока съм 1,58 и тежа 43 кг.Миналото лято бях доста по-пълна (почти 65 кг) и успях да ги сваля в рамките на почти четири месеца с интензивни тренировки и хранителни режими.
Тренирах аеробика по два пъти на ден и ядох само на обяд и вечеря,понякога само на вечеря.След като стигнах до 47 кг увеличих порцийте си,но продължих да свалям и сега,ако изям нещо повече от това което съм си определила чувствам задушаващо чувство на вина.
Родителите ми се притесняват за мен,приятелите ми ми казват,че съм прекалено кльощава,но аз не се виждам слаба.
Имам и проблем с тегленето-качвам се на кантара по три пъти на ден или го избягвам с дни от страх,че ще покаже повече от желаното.
Настроението ми зависи от килограмите,които ще се изпишат.
Посетих няколко сеанса при психолог ,който ми помогна да се ограничавам с тегленето до четири пъти на седмица,но сега проблемът ми се завръща.
Прочетох в интернет кои са основните признаци за анорексия и булимия и останових,че имам някой от тях-опити за повръщане,използване на разхлабителни,подтиснато чувство на глад,недоспиване,прием на еднообразна храна,обсесивно пресмятане на приетите калорий,понижена телесна температура и пристъпи на анемия.
Диагностицирана съм с кожен хроничен лупус и всеки месец след изследванията ми хемоглобинът ми излиза по-нисък и по-нисък.
Много често се случва по празници да прекаля с храната и после чувствам задушаваща вина.
Незнам как да споделя на родителите си,надявам се някой да ми даде съвет.
Благодаря за отделеното внимание.
Здравейте,
В началото казвате, че родителите ви се притесняват за вас, изглежда те подозират за вашите трудности с храненето и външния ви вид. Разбирам, че се страхувате от вероятната им реакция, но те може би се страхуват повече от вас за състоянието ви. Изборът как да им кажете е ваш, но когато го направите, е възможно те да ви подкрепят и да потърсят помощ от различни специалисти, за да се справите заедно с проблема. Мога да ви кажа, че колкото повече го отлагате, толкова по-трудно ще ви става да споделите. Те са най-близките ви хора и имат право да знаят за състоянието ви, както и вие имате право на помощ от различно естество.
Желая ви всичко най-добро!
Здравейте! На почти 14 години съм, висок съм 1,55 и тежа 32 кг. Искам да напълнея. Какво да направя?
Здравейте Жулиян, предполагам, че най-точен отговор на въпроса Ви можете да получите от специалист диетолог. Вие все още растете и е важно да се храните пълноценно. Ако Ви е интересно можете да се запознаете с храненето според кръвна група и да прецените дали Ви допада. Вероятно, спортуване, но без да стигате до преумора би бил полезен за Вашата цел.
Здравейте!
При мен положението е следното. От почти половин година живея в друга държава и винаги съм имала проблеми с килограмите. Откакто се преместих, започнах да лека полека да се ограничавам с цел да отслабна. И така стигнах до там, че започнах да ям само на обяд и то около 100-150гр салата без дори да слагам подправки. И вечер някой друг плод. Висока съм 177см. И в един момент започна да ми пада косата, ноктите на краката падаха от самосебе си, вечер не мога да спя, през деня съм едва ли не като парцал и съм вечно уморена. Преди 2 седмици се обърнах към диетолог и ми се изготви индивидуален хранителен режим. Първите дни беше добре, но от там насетне отново започна да не ми се яде. Просто като стане време за ядене и ми става едва ли не лошо. Мъча се да се храня, но ми е адски трудно. Не знам какво да правя и се притеснявам да не стане някоя беля. Иначе видимо не съм отслабнала. Дайте ми съвет какво да правя! Много ми е притеснено.Страх ме е и да споделя на някого, защото ме е срам.
Здравейте Моника, моделът Ви на хранене в момента явно не е добър за Вашето здраве. При подобно оскъдно хранене е възможно да спре и менструалният Ви цикъл, което както и обилния косопад са сигнали, че тялото Ви е излязло извън зоната на здравословния баланс.
Адаптацията в чужда държава, обичайно не е лека за никого. Храненето е много личен избор, всеки се храни уникално.
Нежеланието човек да яде понякога е във връзка с нежеланието да се свързва с другите и да участва в живота. Храната е „горивото“ което ни позволява да усещаме, да общуваме и да се движим в света около нас (в пряк и просен смисъл).
При почти всеки, периодите на стрес са свързани с промяна в храненето, някой започват да се хранят по-обилно, други по-бързо и с по-некачествена храна, трети, нямат желание да хапнат нищо и т.н.
Претеглете кое Ви е особено трудно в ежедневието, в кои части на деня Ви имате най-малко желание да се храните, дали когато сте сама или в компания а други хора, какво е отношението на настроението Ви спрямо начина, по който се храните С други думи Ви предлагам да се задълбочите в детайлите около храненото, за да научите повече за това с какво други процеси у Вас е свързано то.
Ако имате желание, мога да Ви предложа безплатна 30 мин. онлайн консултация, при уговорен между нас час.
Полина Гиргинова
Екипът на „Сдружение за психично здраве Вега“
zdraveite,na 26god.sam okolo 158-160 sam visoka i teja okolo 42-43kg,obojavam da qm,ne se pritesnqvam ot kantara,no problemat pri men e che se vijdam mnogo slaba i iskam da kacha nqkoe drugo kilce,no nemoga,plus tova piq hranitelni dobavki za oshte poveche apetit i pak nestava da kacha,a mnogo iska pone oshte 4-5 kilograma.Molq daite mi savet kakvo da pravq,predvaritelno Vi blagodarq
Здравейте, Таня от думите Ви не оставам с впечатление, че имате психологически проблем свързан с храненето.
Предполагам, че бихте могла да получите професионален съвет във връзка с питането Ви от диетолог или фитнес инструктор.
Поздрави
Здравейте искам да попитам нормално ли е като теглото ми е 42кг висока съм 163см и съм на 13 год. Ям си нормално, но някой път ми се завива свят и губя равновесие и пуша
Здравейте Ивана, на Вашата възраст Вие все още растете и въпреки, че теглото Ви е под нормата според BMI (Body Mass Index) е възможно при Вас всичко да е наред. Това, че пушите на тази възраст води до повишаване на риска от редица болести, въпреки, че много тинейджъри го правят.
Виенето на свят и загубата на равновесие може да са причинени от различи фактори, за това според мен, е най-разумно да споделите за тях на личния си лекар.
Полина Гиргинова
Здравейте! На 16 съм. От доста време се опитвам да отслабна с всевъзможни диети. И успях макар и малко. Преди бях 69 почти 70 и не се чувствах добре в кожата си. Сега съм 66 а може и по-малко. Висока съм 1,67. Аз лично смятам, че това са ужасно много килограми за ръста ми. Не смятам, че съм вманиачена или нещо подобно. Понякога ям много, а понякога малко. Всичко започна от околните. Когато се разхождам с приятелки имам чувството, че всички ме зяпат и си мислях какво голямо прасе съм. А доста често и го чувам. Всички ми казват колко съм напълняла и как не съм приличала на нищо. Склонна съм да им вярвам. Дори и най-добрата ми приятелка ми казва да направя нещо. Срамувам се от тялото си. Срамувам се да си позволя да ям закуска пред някой, защото има опасност да ме обиди или нещо такова. Смятам, че не заслужавам да съм щастлива заради външния си вид. Постоянно се обиждам и се чувствам много зле. Не виждам светлина в тунела за мен. Защо трябва да съм такава?!! Понякога дори смятам, че не заслужавам да живея. Не знам още колко ще издържа.
Здравейте, аз съм на 16 години и тежа 56кг и съм 168 висока. От 2 години се опитвам да отслабна в началото бях 63кг родителите ми се подиграваха и се опитваха да ме насърчат да направя нещо по въпроса с отслабването. След което започнах дието отслабнах много с вдна дието и после си възвърнах начина на живот след което отново качих килограми и от тогава единственото за което мисля е колко дебела съм и как да отслабна тази зима започнах усилено да спорувам и не се хранех с почти нищо в продължение на месец отслабнах драстично и се почувствях харесвана след което менструацията ми спря и започнаха лекарите откриха ми проблем с щитовидната жлеза слвд което отново си върнах килограмите и всички ми казваха кака съм качила и се появи депресията и всичко спрях да ям изобщо става ми лошо причернява ми напоследък съм нервна когато хапна нещо съвсем малко депресията се увеличава и ми става много гадно че съм яла а когато се погледна в огледалото започвам да се насърчавам и се чудя как да изгоря калории меря се много често и всеки път когато пия течности се качвам пак за да видя с колко съм качила не знам какво да направя 🙁
Здравейте!
На 16г.съм,почти 17.Висока съм 1.66 и тежа 52 кг. Килограмите ми не са малко като на повечето ,които са писали тук,но всъщност аз имам подобни проблеми. Постоянно искам да отслабна,правя разни диети ,но повече от 1-2 кг не мога да сваля,защото винаги се изкушавам да си хапвам. От 1 юни започнах диета , не точно ,но просто започнах да се ограничавам – без хляб,без сладки неща,повече вода,тренирах и т.н. .. Не ми беше толкова голям проблем,свикнах с този начин на хранене,но всъщност изяждах само по 200-300 калории на ден. На 3 юни се разболях,започна да ме боли гърлото,на антибиотик съм и нямам никакъв апетит. Мислех си,че е от това ,че съм настинала.Но днес цял ден бях на 1 бисквитка,колкото да си изпия антибиотика.После усетих ,че съм гладна г/д към 16;00 .. Хапнах точно два пъти и корема започна да ме боли,повдигаше ми се,но не повърнах..Странното е ,че за един ден свалих 2кг- вече съм 50 кг.,а преди се мъчех месеци за тези 2 кг. Въпросът ми е ,така ли се започва булемията,анорексията?.. Защото това вманиечаване за отслабване е от години,даже като бях в 5 клас каквото ядях го повръщах,но това отмина.. И не съм отслабвала толкова драстично,даже качих много бях 49 кг в 8 клас и за няма 1 година бях стигнала до 55. С това се успокоявах ,че не страдам от някаква опасна болест. Но това,което се случи днес ме накара да се замисля. Искам да си дадете мнението,ако може.Благодаря предварително!
Здравейте,Мария!
Не съм лекар и съответно няма как да се ангажирам с мнение дали това, което описвате са симптоми на разстройство на храненето. В ситуацията, която разказвате, ако правилно ви разбирам, по-скоро става въпрос за неспособност да се храните, а не нежелание, което е различно в същината си. Обикновено при булимия невроза повръщането е предизвикано, няма естествен позив, особено в началото. С времето самото изхвърляне на храната става по-лесно, без да са необходими допълнителни стимулации, като бъркане в гърлото. Също така е нормално да отслабнете повече от нормалното, когато сте болна, заради по-малкото количество поетга храна от оикновено и евентуално обезводняване. Обикновено тези килограми се връщат бързо след възстановяване.
Има много важни важни въпроси, които бих ви задала в личен разговор, за да предположа дали се касае за разстройство на храненето или суета. Вие харесвате ли се, приемате ли се, когато сте 52 кг., как се виждате в огледалото, какви са били изходните ви килограми, какъв точно режим спазвате, какво преживявате, когато го нарушавате, какво още правите, за да отслабнете и още много други.
Това, че сте пъвръщали като по-малка е доста обезпокоително. Добре е, че сте успяла да спрете навреме. Старайте се да спазвате здравословен режим на хранене, без крайности, защото това, както сама осъзнавате, е много опасно. Ако имате притеснения относно храненето си, ако ви е трудно да се приемете, такава, каквато сте, не се колебайте да потърсите помощ.
Успех, Мария!
На 14 години съм в момента тежа 46кг и съм висока 1.67 м . Преди около 8 месеца тежах 49 килограма мислех съм, че съм дебела, а всъщност си бях идеална…..но отслабнах . Правих упражнения, започнах да се съобразявам какво ям и в един момент това се превърна в мания . Стигнах 43 килограма. В началото бях много доволна, но приятелите ми отвориха очите. За един 20-30 дена качих около 2-3 килограма и сега се опитвам да си върна килограмите, но като цяло като се погледна в огледалото се виждам някак омаршавяла все още . Когато бях 43 кг не бях себе си и сега виждам промяна и се стремя да се върна обратно и да стана същия жизнерадостен човек. Въпроса ми е лошо ли е да качвам бързо килограми и дали ще мога напълно да се върна към стария си начин на живот, защото вече дори и леко напълняла все още се усещам някак омършавяла
Здравейте,Виктория!
Много се радвам да чуя, че си успяла да „отвориш очите“! Винаги се радвам, когато чуя, че толкова млад човек е успял да се измъкне от такава сложна и опасна ситуация. По въпроса за здравословното качване на килограми е необходимо да се обърнеш към лекар. Той най-добре ще прецени как да се случи това. Аз не съм медицинско лице и не мога да дам компетентен отговор. Може да говориш с личния си лекар, той ще ти помогне. Колкото до това дали ще се върнеш към стария си начин на живот – да, възможно е, но това зависи само от теб. Ако усещаш, че имаш трудности поговори с възрастен на когото имаш доверие.
Желая ти всичко най-добро!
Висока съм 1.62 и тежа 33 килограма.Почти всички тези неща ги имам… изобщо не харесвам да ям попринцип и ме е страх да не напълнея, избягвам кантари.. Не харесвам повечето храни, също, че за да не напълнея.. Не знам защо, но в огледалото изглеждам…Дебела. На камера е съвсем различно , не знам защо… както и с очите си се виждам слабичка..Аз танцувам и постоянно го правя, за да изгарям калории…Страх ме е да не напълнея просто… Не съм много контактна с хората, не обичам да говоря,постоянно съм под стрес, даже понякога ме подиграват и също, че имам и някои семейни проблеми. Всеки ми казва, че изглеждам като болна от нещо. Когато съм в някой от часовете ме е страх..в смисъл, добра съм, но изпитвам стах, че може да имам 4-ка … а никога не съм имала. Също , че мога да си мърдам сухожилията и някои кости, но не мисля, че е от значение. Иначе ..чувствам се дебела. И с тези проблеми понякога ми идва да се самоубия, но просто не искам да загубя всичко, което имам сега….опитвала съм такива опити…, но не искам. И странно, че постоянно повдигам въпроса за тегло, височинаа и такива свързани.. хората не искат да говорят за това явно, щом избягват този въпрос, но просто… всъщност и аз го избягвам. Постоянно ме боли корема и главата също..и да, това е накратко. Родителите ми ме карат да ям насила .. не мога! Не знам какво да направя, имам много проблеми…
Също, че от 6-7 годишна не ям…обичам само зелени салати и кисели неща… не знам какво ми има.
иначе всъщност искам да съм по-слаба.
Мила, Мартина, от това, което разказваш разбирам, че си в критична ситуация! Очевидно е, че страдаш не само емоционално, но и тялото ти страда. При тези килограми постепенно ще спре да функционира. Надявам се разбираш колко опасно е това. Възможно най-бързо потърси помощ, поговори с родителите си и вземете спешни мерки, за да се съхраниш. Разбирам, че страдаш, но бъди уверена, че каквито и проблеми да имаш, си способна да ги преодолееш. Ако имате нужда от насока за това към какви специалисти да се обърнете, ти и твоите родители, може да ни потърсите.
Успех и не се предавай!
Здравейте,момиче на 12 години съм,висока съм 1,53 а тежа 45 кг. чуствам се дебела ….как да отслабна
Здравейте,Анонимка!
Не е необходимо да отслабвате. Размерите ви са абсолютно в норма. Ако не можете да се приемате такава е добре да потърсите помощ. Говорете с някой възрастен, на когото имате доверие. Вие сте младо момиче, тялото ви все още расте и се променя. Нормално е да качвате кила и сантиметри, това не означава, че надебелявате, а че растете. Ако имате нужда да поговорите с някого може да се обадите на телефона посочен в сайта.
Здравейте на 14г.172см.49кг.Когато бях по-малка бях доста пълничка всички ми се подигтаваха бях 160см 65кг на следващата година станах по-слаба на следващата пак до сега лятото на 2015 станах 48кг всички ми се възхищаваха чувствах се харесвана всички искаха да са като мен но аз не бях добре причерняваше ми постоянно ми бе студено….Зимата напълнях станах 58кг всички ми казваха, че така съм по добре като съм по-закръглена, че имам перфектното тяло, но на мен не ми стигаше исках пак да съм колкото лятото и така за една седмица станах 49кг. Пак стана същото но сега и мензиса ми спря виждам се дебела но знам че не съм след всяко хранене ми се повръща и всеки път като хапна нещо дори като пия отивм и се тегля на кантара постоянно съм в страх да не кача някой излишен грам…Какво да правя?
Здравейте, Никол,
Изглежда, че водите постоянна борба с волята и тялото си. За жалост, това, което споделяте за липсата на цикъл, на оросяване и на енергия не звучи никак добре. Това са сигнали, че на тялото му липсват много важни съставки. Най-напред трябва да се прегледате при личния си лекар и след това при психиатър. Само той може да прецени дали имате анорексия или друго разстройство на храненето. Междувременно се опитайте да потърсите причината да започнете толкова да държите на външния си вид и на това как околните ви виждат. Какво толкова ви дават чрез тази оценка, има ли някой, който истински държи на вас без значение от това как изглеждате? Говорите ли с приятелите си за тези свои страхове, а с родителите си? Винаги имате опцията да потърсите специалист, за да намерите причината да стигнете до това положение.
Желая ви всичко най-добро и успех!
Марина
Здравейте, на 21 години съм, 167 см ..
От доста време имам проблеми с теглото си. От малка съм си слабичка и съм се стараела да кача. Случвало се е да ходя преди години на море за по месец-2. С хубава храна и почивка стигах 52 кг и така се чувствам отлично. Това е и теглото което искам да стигна и днес, но от 2 години насам не мога. Знам че казват че при анорексията момичетата сами не искат да ядат, искат да са слаби, а при мен винаги е било обратното аз искам да кача.
Падна ли под 51-52 кг .. не се чувствам добре. И така от 2 години насам поддържам все под 50 .. 47,48 кг. Ако много си наложа на волята да се храня – 50. Не се тегля постоянно, но го правя периодично защото ме е страх да не паднат още и да стана анорексичка, без да съм го искала.
А лошото е че напоследък нямам никакво време покрай работата и стреса и не оттдавам голямо значение на храната, храня се по задължение защото знам че трябва, за да не се влоши здравето ми, а не защото искам. Просто нямам и апетит. Да ям 1 път на ден ми е достатъчно, а си спомням на времето ядях по 3-4 пъти в големи количества.
Искам да се преборя с този проблем и да не живея със постоянния страх, че може един ден няма да мога да го контролирам. Искам отново лицето ми да живне, да ми стават старите дънки.. да спрат да ми казват оо колко си слаба, яж, а аз вътрешно да знам че не е толкова лесно просто да се храниш.
Здравейте, Йоанна,
Изглежда темата за килограмите ви е основна и предразполага за самочувствието. Но под повърхностното желание да качите килограми, е възможно да стои друга нужда. Опитайте се да си отговорите на няколко въпроса, кога започнахте да не се храните, какво ви коства, за да качите килограмите, в които се чувствате добре и какво се случва тогава, че отново спирате да се храните. Храненето освен физиологична нужда, е и удоволствие, което може да бъде споделено с близки . Успявате ли да си го позволите по този начин и да организирате така ежедневието, че да се случва естествено и приятно? Има ли други фактори, освен работата, които ви държат в стрес и след работно време? Може би е хубаво да помислите как да преодолеете стреса и да си организирате работата така, че на първо място да бъдете в кондиция за нея – в това число да задоволявате най-простите си потребности от храна, вода и почивка.
Без значение дали имате или не анорексия, е хубаво да се изследвате и консултирате с лекар за физическото ви състояние, но и все пак да разберете имате ли разстройство на храненето. Ако е важно за вас да сте здрава и да се чувствате добре, вероятно ще се наложи да направите промяна в начина си на живот. Вие сте човекът, който е в състояние да я случи и от вас зависи. Разбирам ви, че искате да се видите жизнена, но се налага да направите още няколко крачки в тази посока.
Пожелавам ви всичко най-добро!
Марина
Здравейте! На 16 години съм,170 см. 49 кг. Цял живот съм била слаба и миналата година много напълнях-станах 63 кг. Бях окей с това,не бях във възторг от тялото си,но се приемах такава каквато съм,спортувах и гледах да се храня здравословно. Един ден обаче една приятелка на родителите ми ми каза,че много съм напълняла и това ме накара да се почувствам ужасно. След това в рамките на няколко месеца свалих 14 кг.,цикълът ми спря,не ми е идвал от доста време. През цялото това време не съм спирала със спорта,но започнах много да се ограничавам. Много ми харесваше как всички ми се възхищават колко съм отслабнала,но в последните седмици се чувствам доста напълняла,въпреки че продължавам да съм 49 кг.,дори вече вървя към 48. Въпросът ми е-нормално ли е да се чувствам дебела,въпреки,че свалям килограми и как да се справя с това чувство?
Здравейте Кати,
Да се чувствате дебела, когато сте 49 кг. на вашата възраст и ръст, цикълът Ви е спрял от доста време, и спортувате интензивно (ако е така) са сигнали, че здравето Ви излиза от нормата.
Ако желаете, бихте могла да работите за справяне с това състояние със специалист (лекар, психотерапевт) и подкрепата на близките си.
Бих искала да Ви обърна внимание, че всички се нуждаем от известна доза положително отношение от останалите хора, но освен възхищението от външния вид, е възможно да си спечелим и много други ценни неща от нашите близки и познати, общувайки с тях, например: взаимност, приятелство, любов, споделени моменти на доверие и близост, нежност, интимност и др. Храната и енергията, с която ни зарежда общуването с другите са „горивото“, което ни дава сили да живеем.
Попитайте се сама, какво още Ви се иска да получите от важните за Вас хора в обкръжението Ви, кой точно са те и как можете да общувате с тях пълноценно.
Ако изпитвате трудности в общуването и искате да се справите с тях психотерапията би могла да е от помощ.
Вие сте тази, която има властта да избере пътя си за напред.
Желая Ви всичко хубаво,
Полина
„Сдружение Вега“
Здравейте!
На 15 съм и съм 160/39кг.
Миналото лято бях 157/50кг, ядях си всичко и спортувах,бях щастлива,никога не си бях помисляла за диети или ограничения.
Докато една от най-добрите ми приятелки която по принцип си е слаба не ми каза,че имам нужда да сваля ако не искам да заприличам на още по-голямо прасе.
Не излизах много време,седях си вкъщи и плачех.
Реших,че това ще се промени и аз ще бъда слабата приятелка.
Първоначално ограничих вредните храни и спортувах повече.Постепенно спрях сладкото.После започнах да ям само определени видове храни и да приемам по 700кал на ден,които изгарях.Накрая ядях само плодове и тренирах около 10 часа на ден.Сега тренирам постоянно,купувам си най-различни фитнес уреди за вкъщи,за да тренирам по всяко време и карам само с по 1 кафе на ден,защото иначе не мога да стана.Исках да стана 47кг,после 45,след това 42,уж последно исках 40,но сега искам 38,ще стигна 35 и стига толкова…
Не забелязвах,че имам проблем,харесваше ми всички да ми се възхищават и да ме питат как съм отслабнала,сега обаче започнаха да се притесняват,казват ми че трябва да ям и всички се опитват да не накарат.Ставам раздразнителна,когато някой ми предложи нещо за ядене,постоянно се карам с приятелките ми и родителите ми,защото ги е грижа..
Постоянно ме боли глава и ми е много студено,започна да ми излиза мъх по тялото..
Успехът ми в училище рязко спадна,не мога да се концентрирам.Имам чувството,че вървя по облаци,анемията ми се влоши,постоянно ми се вие свят и чувам хората сякаш са много далеч.Причернява ми,нямам енергия,не мога да спя или пък спя почти цяло денонощие.
Вече знам,че имам проблем,но не искам да го призная пред хората..
В огледалото винаги виждам,че има какво още да сваля,но понякога на снимки се виждам като скелет..
Знам,че съм слаба,но не съм слаба достатъчно…
Здравейте Теодора,
Пишете ни, че не желаете да признаете проблема си пред хората и това, разбира се, е Ваше право. Въпросът е, че човек не може да постигне всичко в живота си сам, а са нужни и другите за да получи това, което е потребно за да живее. Пиша Ви това, в смисъл, че ако желаете да се справите с проблема, който сама отчитате, то ще е необходимо да приемете помощ от някого, включително от специалист.
Вие не ни задавате въпрос, ако желаете, пишете ни отново за да го направите.
След като се обръщате към нас, предполагам, че се интересувате и от нашата гледна точка относно споделеното от Вас, за това ще Ви я дам.
Теодора, всичко, което описвате ми говори за дълбоко човешко страдание. Начинът, по който живеете, вярвам, никак не е лек, както за Вас, така и за хората, които държат на Вас.
Тренирането по 10 часа на ден, крайно ниското Ви тегло, отказа от храна, усещането за студ, мъха по тялото Ви, липсата на сън, това че се виждате пълна в огледалото са много сериозни сигнали, които заслужават внимание и изискват решения.
За да оцелеете и да живеете е нужно да направите промени.
Вие сте тази, която е нужно да прецени от къде да започне.
От наша страна, аз и моите колеги сме на Ваше разположение за да сме Ви полезни с нашите професионални умения и опит.
Знайте, че не сте сама в проблема си, много хора за преживели това, през което преминавате Вие сега и промяната към по-добро е възможна.
Желая Ви всичко добро,
Полина Гиргинова
„Сдружение Вега“
Zdraveite,na 13 sum i teja 37 kg,postoqnno mi kazvat che sum mnogo slaba,pitat me qm li izobshto i t.n.,a mnogo iskam da nadebeleq i prosto neznam kak…..vsicki mi kazvat che sum slaba trqbva da se pregledam,dori me pitat bolna li sum…..ne mi e priqtno …..nz tezi kg normalni li sa za men????
Здравейте Мария, Вие все още растете и не е задължително ниските Ви килограми да са признак за проблем със здравето Ви. При всяко положение не е излишно да се консултирате с личния си лекар, за да проверите дали има медицинска причина за по-ниското ви тегло. Обсъждате ли този въпрос с родителите Ви?
Здравейте, на 16г. Тренирам професионално спортна гимнастика и спортна аеробика. Имаше период в който бях качила много леко което си е нормално на тази възраст, но треьорката не мисли така. Постоянно ми се караха всеки ден ми повтаряха едно и също че съм дебела с очаквания че на следващият ден ще ме видят отслабнала което няма как да стане така. Много болна тема ми е още от малка защото. тренирам от 4годишна.Един ден просто ми. писна от всичко и всички и започнах да. отслабвам. Както казах тренирам 2спорта. тоест натоварването е много голямо, ограничих много храната наистина до минимум и стана нещо което не трябваше. За 2месеца свалих 10 килограма мисленето ми се промени. Неискам да докосна нищо което има малко повечко калории от това с което се храня. Въпросът ми е дали страдам от анорексия, притеснявам се защото стана така, че нямам цикъл повече от 3 месеца вече, постоянно ми е студено а ноктите са ми сини поради липса на уросяване имам много ниско кръвно и пулс от 43-46 удара в минута което според мен не е нормално укосмяването също стана проблем излезнаха ми косъмчета на места на които нилога не съм имала тазът ребрата и гръбначния ми стълб се виждат от километри понякога ми се завива свят и ми принъглява. Имам проблем с ходенето до тоалетна и много обичам да пия зелен чай понякога пия по 2.Тъй като съм и в спортно училище имаме професионални годишни прегледи тоест кръв, урина, тегло, кардиограма и др. Онзи ден минах преглед и се шокирах от индекса на телесната ми маса той е 7 лекарките казаха че това е много ниско и трябва да кача килограми.Не се харесвам струва ми се, че съм дебела макар и приятелите ми да ми казват, че адски много съм свалила, чак съм изчезнала неискам да качвам килограми всеки ден се тегля по мининум 5-6 пъти, обожавам да готвя но винаги ям отделна храна правя си я без мазнина и порциите са ми тройно по малки от на хората на които сервирам. Мама много се притеснява разплака се каза, че неискала да погребва детето си стана ми адски мъчно не се виждам така както всички други ме виждат. Незнам какво да правя незнам, дано не е анорексия. 🙁
Здравейте, Илина!
Аз не съм психиатър и не мога да се наема да поставям диагнози. Всичко, което описвате, както вероятно сама сте проверила, се включва в синдрома „Анорексия“. Разбира се, както казах, е необходим обстоен преглед от психиатър, за да може някой да ви кажа категорично дали страдате от нещо или не. Притеснително е, че се разболявате и се чувствате зле. Не бива да пренебрегвате този проблем. Колкото повече изчаквате, толкова повече нещата ще се задълбочават. Добре е, че имате подкрепата на майка ви. Говорете с нея или с друг възрастен, на когото имате доверие и вземете необходимите мерки. Ако искате да поговорите с някого, може да ни е обадите на телефона на Сдружението, посочен в сайта.
Желая ви кураж и успех!
Аз съм с много наднормено теглo опитвам се да спазвам диета,но не ми се получава много. проблемът при мен е че от все повече храни ми се гади.за една година от човек който яде всичко стигнах до ядене на картофи и ориз без подправки.а липсата на разнообразна храна замествам с ядене на много сладкиши.просто не мога да им устоя,ям докато не ми стане гадно. на какво се дължи това и как да си помогна?благодаря предварително за отговора
Здравейте,Таня!
Моят съвет е да се консултирате с доктор и да се направите необходимите изследвания, за да се установи на какво се дължи гаденето от повечето храни. Ако нямате физиологичен проблем, тогава може да се насочите в търсене на психологичен такъв. Информацията, която ми давате е твърде малко , за да мога да предположа дали и до каква степен имате проблем с храненето. Ако искате да поговорим повече, може да ни откриете на телефона на сдружението.
Всичко добро!
Добър вечер,
От малка се виждам дебела, въпреки, че винаги съм била слаба. Започнах да играя с яденето от втори клас. В училище никога не ядех, винаги ме е било срам и до днес. Причерняваше ми, а аз се чувствах горда, че не съм яла.
Преди околу шест години ми поставиха диагноза, въпреки, че никога не съм била достойно слаба за да имам така наречената анорексия. Сега съм на 23, с индекс околу 16,4 (варира често заради начина, по който ям. Опитвам се от много време да се оправя, но не мога. Не виждам начин да се възприема, колкото и да съм слаба, никога не е достатъчно. Понякога ям само сутрин, понякога само вечер, понякога изобщо, понякога два пъти на ден, каквото мога или смятам, че ще ми даде енергията, за да издържа през деня. Нила съм един път в болница и два пъти в клиника. Но нищо не помага. Прекалено много ме е страх и отказвам да продължа с лечението.
Проблемите с ученето ме притесняват най-много. Не мога да се съсредоточавам, отсъствам, искам всичко да е колкото се може по-идеално и когато не мога да се справя както бих искала преставам да ходя. Започвам годината с мотивация и отлични оценки, но бързо оставам без сили и не мога да продължа напред. Това се повтаря вече шеста година. Уча в Испания от 15 годишна възраст. Срам ме е от себеси, тук първо бачелерато е на ниво 11 клас в България. ..
Винаги съм имала добри оценки. Имах успехи с цигулката, но се наложи да я оставя, защото нямах сили. Проблемите са много; главоболие, стомашни киселини, сутрин понякога плуя кръв, болят ме мускулите и ставите, причернява ми постоянно, кожата ми е суха и ме боли, непрекъснато се разболявам от нещо, гърба ме боли каквото и да правя, зъбите ми не са добре, краката са ми студени почти винаги, дори през лятото, светлината и силният шум ме изморяват, забравям – не знам дали това би могло да бъде от Сертралина – антидепресант, който пия от четири години.
Най-ужасния период от живота ми беше, когато бях между двете: неядене и булимия във разтояние на две години. Но успях да я преодолея сама.
От толкова време се изолирам и ми е трудно да живея, сякаш няма смисъл след като не се справям с нищо. Вече съм на 23 и.. би трябвало да съм в университета, да мога да общувам нормално, да имам сили да уча, да излеза, да работя. Каквото и да правя в главата ми е тялото и постоянното усещане, че съм едра, дебела.
Единствено когато не съм яла се чувствам спокойна, но вече мозъкът ми не работи. В час нямам сили дори да стоя на стола и когато се прибера лягам да спя, защото нямам сили за нищо друго.
Въпросът ми е дали има някакъв изход? Ще мога ли да възвърна способността си да уча и да се съсредоточавам?
Срам ме е от себеси. В последно време сякаш дните ми минават в леглото и това не е нормално за моята възраст. Не искам да продължавам да съм неспособна за нищо. А страхът от огледалото не намалява.
Не мога да преодолея разликата между женското и момичешкото тяло. Майка ми винаги е била страшно слаба и .. , истината е, че не харесвам това и .. бих искала да бъда нормална, но ме е страх, че хората не биха ме приели по друг начин.
Нямам сили да продължавам така.
Съжелявам много за дългия коментар.
Благодаря за вниманието!
Здравейте, Росина.
Съмнявам се, че това, което ви напиша тук е в състояние да промени живота ви и да ви мотивира да разрешите проблема си, да се излекувате. Все пак, ако това се случи, определено ще бъде успех и за двете страни, иска ми се да ви кажа няколко неща. Първо, не знам дали сте се консултирала в болница Токуда, но там имат специализиран екип, който се занимава със случаи като вашия. Лечението на анорексия е много трудно и продължително. Но е възможно! Има и много специализирани клиники в Европа, които предлагат лечение. Едно е сигурно, лечението е комплексно от медицинска, психиатрична и психотерапевтична подкрепа. Сама казвате, че по-голямата част от съзнателния ви живот е минала в развитието на тази болест и понасянето/приемането на нейните последствия. Животът е ценен и стойностен и си заслужава да се живее. Избора дали и как да го живеете е изцяло ваш. В тази борба с болестта, вие ще имате нужда от постоянната подкрепа на семейството ви и близките. Докато не се излекувате или поне стабилизирате жизнените си показатели, надали ще е възможно да учите, да работите и да функционирате подобно на другите хора.
Дайте си време да почивате, да пренаредите приоритетите си и да си съставите план как да действате, за да постигнете целите си. Ако наистина имате желание да намерите изход, то ще намерите начин, колкото и време и усилия да ви коства това.
Желая ви всичко добро!
Марина Любомирова
Благодаря за отговора.
Истината е, че изгубих вяра в леченията и.. може би ме е страх от резултата, който се изисква; от еволяцията на лечението; от храната. Желанието ми за контрол не позволява да оставя нещата в ръцете на екипа и .. понеже имам право (над 18г.) – отказвам да продължа.
Надявам се да намеря смелост и да взема решение. Не искам да губя повече години; най-вече не искам майка ми да страда заради мене.
Благодаря ви.
Желая ви кураж и успех!
Благодаря ви!
Здравейте. Казвам се Дани, на 26 години съм. 175 см, 48 кг. Мисля си, че все трябва да отслабна още. Или пък да се стегна. Винаги има нещо, което не ми харесва. В никакъв случай не се смятам за дебела или дори леко пълна..НЕ. Но просто все не се харесвам и не се храня по цял ден, вечер ям, но не много. В последната една година отслабнах с 14 килограма, бях 63. Не смятам, че е възможно заболяването ми да е анорексия, но може би е някакъв вид хранително разстройство. Меря се всеки ден. Ако в някой ден ям повече, на следващия ден не ям изобщо. Понякога просто се чувствам дебела, виждам, че не съм но така го усещам…
Какво бихте ме посъветвали?
Здравейте, Дани,
Най-сигурният начин да разберете дали страдате от анорексия, е като се консултирате с личния си лекар или с психиатър. Това е диагноза, при която често хората не си дават сметка и не осъзнават истински проблема си, а го отдават на други причини. Напълно разбираемо е човек да не се чувства добре, когато не харесва начина, по който изглежда. Опитайте се да си дадете сметка какво и кое не харесвате по-точно. А има ли неща, които харесвате? Има ли някакъв образ, към който да се стремите или идеал, който искате да постигнете? Ако да, какво най-много ви докосва и харесва в него? А имало ли период, в който сте харесвала начина, по който изглеждате? Какво е било различното тогава?
Аз не знам как изглеждате, но вярвам, че има за какво да се харесвате и да се гордеете от външния си вид, защото всяко тяло от природата притежава своя красота. Външността единственият ви проблем ли е и има ли други неща, които са ви важни и ви тревожат?
Пожелавам ви да заобичате себе си и тялото си!
Ако имате други въпроси, оставам на ваше разположение.
Марина Любомирова
Здравейте.
Разбира се, че има неща , които харесвам в себе си, дори са много. Не се стремя да подражавам на никой. В работата си съм абсолютен перфекционист и преди да не завърша нещо не спирам. Във всеки аспект от живота смятам, че аз определям как нещата да се случат, ако не ми харесва нещо го оставям или поправям /ако е по силите ми/.
Но за външният ми вид усещам, че нещата излизат извън контрол, защото хората ме намират за много слаба, но не мога да се съглася с това, съвсем искрено, т.е. не го виждам по същия начин. Освен това не се храня с тях.. защото ме гледат странно и ми говорят „аааа, браво браво, ти ядеш..“ и през цялото време съм тема на разговор , когато ядем. Така избягвам фирмени обяди и предпочитам да изям един кроасан сама.
Притеснявам се да не напълнения, но не съм вманиячена. По същия начин се притеснявам и да сбъркам в работата си или връзките си.
Някой ден ще се посъветвам с лекар. Осъзнавам, че имам някакъв проблем. Но не смятам, че е анорексия.
Благодаря Ви.
Ще следя другите хора и техните проблеми.
Може би всеки има момент, в който е по-взискателен към себе си и външният си вид.
Поздрави и успех.
Дани.
Аз съм на 13 години и съм висока 165 . Вманиачена съм по тема „отслабване“ и искам адски много да отслабна.Мислих да започна някаква диета с която нашите да не разберат за тази диета , защото всеки ми казват “ слаба си , клечка си , даже по едно време започнаха да ми викат и анорексичка “ Е… НЕ СЪМ АНОРЕКСИЧКА !!! но… да си призная малко…искам…
Здравейте Жени,
не разбирам имате ли въпрос към нас, ако е така, пишете ни отново, ние ще Ви отговорим.
Полина Гиргинова
Здравейте! На 14 години съм и съм висока 1,71;55 кг. Често посещавам тази страница, чета коментарите и си мисля, че има хора с по-лоши проблеми от мен, но реших, че ще е по-добре да разговарям с някой. Преди година заминаха за Германия и бях стигнала до 73 кг. Знам, за моята височина си беше трагично. Поради напрежението, предполагам, отслабнах с 10 кг. Реших, че да не ям ми допада и спрях съвсем.. Първо беше само за един ден, но гладът стигна до цяла седмица без абсолютно никаква храна. Нямах никакъв апетит. Беше ужасно глупаво от моя страна, бях депресирана. Разбрах, че искам да отслабна, но с това не се получава, за това почнах със спорт. Както и предполагах това отново не проработи или просто намерих по-лесно решение. Почнах диети. Бях стигнала до 50 кг, когато нашите ме хванаха почти да припадна. Постоянно бях със сини нокти, треперене, само спях, нямах енергия. Тогава реших да спра и до сега си се храня нормално, но все още нещо не е наред. Вие ми се свят постоянно, нямам цикъл от 4 месеца, дори повече. От училище ме пратиха на психолог, но успях да го убедя, че съм добре. Мислех, че не се нуждая от помощ. Сега не знам.. дали съм имала анорексия и все още имам? Трябва ли да отида на лекар? Моля Ви, просто ми кажете начин да си върна месечния цикъл и да не ходя на лекар.
Здравейте,Елица!
Няма нищо опасно и срамно да отидете на преглед. Само лекар може да установи на какво се дължи липсата на цикъл. Аз няма как да ви кажа това. Моят съвет е да отидете възможно най-бързо, за да може да вземете необходимите мерки за добро здраве. Кога спря цикъла ви, на какви килограми, за първи път ли се случва, до сега редовен ли е бил,какво значи за вас да се храните „нормално“?Има много въпроси. Със сигурност е необходимо да се направите изследвания.
Ако искате може да ми се обадите на телефонния номер посочен на сайта, за да поговорим по-обстойно.
Успех!
Ана Ганчева
Висока съм 175 см и тежа 52,8 кг. На 13 години съм. От известно време съм вманиачена на тема калории, непрекъснато и на всяко ядене си вземам телефона и търся калориите на храните, които поглъщам. В началото на годината, по случай празниците, се отпуснах и станах 59 кг, като се има предвид, че миналата година тежах 54, ядейки нормално. Изпаднах в депресия и започнах ограничения. Сега… не знам дали съм наред, дали имам анорексия и т.н. Започнах да се храня по умерено, но след всяко ядене хуквам с упражненията.
Въпроса ми е с поднормено тегло ли съм и трябва ли да се вземат мерки?
Здравейте,Симона!
Това, което разказвате е доста притеснително. Дали имате анорексия, не мога да ви кажа, това е диагноза, която може да ви сложи само психиатър. Всеки случай цялото това притеснение около храната, калориите и килограмите не говори добре. Вие сте все още подрастваща. Имайте впредвид, че тепърва тялото ви се оформя и е в реда на нещата да качвате килограми. Няма как да останете с тяло на момиче, след като вече ставате жена. Погледнете фигурите на момичетата и на жените – различни са, това означава и повече килограми. Разбирам, че за възрастта, във която се намирате,външният вид е от първостепенно значение и че почти всички момичета на тези години са много чувствителни към килограмите си. Моят съвет е още сега да вземете мерки да не си позволявате да вървите по пътеката, която води към разстройства на храненето, тъй като после става много по-трудно. Ако не можете да се справите сама потърсете помощ, поговорете с възрастен, на когото имате доверие, за да може за ви подкрепи при нужда.
Според индекса на телесната маса вие сте с поднормено тегло. Това, разбира се, зависи от годините, структурата, съотношение на мазнини и мускулна маса, но все пак е един ориентир. Ето линк, на който може да проверите лично как се движите с килограмите: https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%98%D0%BD%D0%B4%D0%B5%D0%BA%D1%81_%D0%BD%D0%B0_%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D1%81%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D0%BC%D0%B0%D1%81%D0%B0
Всичко най-добро!
Ана Ганчева
Благодаря ви за отговора…
Та… Започнах да се храня повече, с надеждата, че ще напълнея, защото, макар и да не съм… клечеста, ограниченията бяха огромен товар. И един ден нарочно се наядох като хората.
Проблема е там, че като се премерих на следващата сутрин, и то без да съм ходила по голяма нужда, бях точно 52 кг – тоест – с 800 грама по-малко.
Не знам какво се случи, но съм в лек шок в момента.
Имате ли някакво обяснение?
Ям тройно количество, само искам да подчертая.
Отслабвам без причина.
Все още.
Здрасти…аз съм на 13 и съм висока 1,66 исках да споделя с някои за признаците ми за анорексия … аз съм 50килограма…знам че много момичета които искат да се излекъват от анорексията искат да имат моите килограми…но проблема е там че имам доста признаци на анорексията .. ПРИЗНАВАМ искам да бъда слаба .. всички ми казват че съм слаба и т.н. но аз не се възприемам въобще като такава…не знам и аз защо … :/ напоследък и не ям толкова много защото съм в депресия на ден ям по две филиики хляб и когато ги изям съжелявам за това което съм направила…ПОМОЩ :/
https://scontent-fra3-1.xx.fbcdn.net/hphotos-xpf1/v/t34.0-12/11908308_476283569209657_1862956691_n.jpg?oh=3eaa46936ea8c87c3d2455d39d01c953&oe=55D757AE https://scontent-fra3-1.xx.fbcdn.net/hphotos-xpf1/v/t34.0-12/11897159_476283562542991_901080900_n.jpg?oh=ffefb7dee5c3d0f7802650f4ce5b20d7&oe=55D765CD
Здравейте Жени,
Желанието да изглеждате добре е и да имате изисквания към външният си вид е нормално за вашата възраст и не само.
Според мен, внимание заслужават чувството за депресия оскъдното Ви хранене и съжалението, което изпитвате след това.
Важно е да обърнете внимание на близките си по тези въпроси и всичко друго, което ви тревожи. Можете заедно да изберете да потърсите консултация със специалист или друго решение.
Попитайте се какво вярвате, че ще спечелите с достигане на идеалното тегло и опитайте да си го осигурите независимо от него. Най-вероятно това е възможно.
Отношенията между хората, рядко са в зависимост от това, кой колко килограма тежи, не мислите ли?
Пожелавам Ви успех,
Полина Гиргинова
Здравейте Симона,
Няма как да Ви дам точен отговор, относно причините за отслабването ви, особено чрез комуникацията тук.
Мога само да отбележа, че всеки организъм е различен, както и че от думите Ви не разбирам колко точно се храните. „Тройно“ и „като хората“ могат да се изразяват в различен вид и количество храна за всеки.
Не е излишно да се консултирате с личния си лекар. Причините за загуба на тегло могат да са разнообразни.
Важно, според мен, е и че Вие явно мислите, често и с тревога за теглото и храненето си.
Подкрепям колежката ми Ана, която Ви съветва да обърнете внимание на този аспект от ежедневието Ви.
Вярвам, че човек може да вземе от живота по-хубави неща за себе си от това да живее в името на външния си вид и борбата с храненето си.
Ясно ми е, че това не е лесна промяна и ако Ви е непосилно да се справите сама, имате избор да потърсите подкрепа. Това е човешко.
Желая Ви успех,
Полина Гиргинова,
„Сдружение Вега“
Аз съм момиче почти на 17г. – 159см. – 35-6/7кг. Не предизвиквам повръщания, но поддържам ниско тегло. Не взимам никакви лекарствени средства или добавки за отслабване. Ребрата леко ми се виждат. Също така и тазовите ми кости са изразени. Иска ми се да кача няколко кг. Може ли съвет, какво да направя ?
Здравейте,
Теглото ви определено е в много ниски граници за ръста и възрастта ви. Имате ли и други симптоми, които са обезпокоителни освен ребрата, които ви изпъкват? Какви са методите ви да качите килограми и има ли там някакъв по-конкретен проблем? Вие всъщност храните ли се и какво правите, за да поддържате ниското си тегло?
Ако ми дадете повече информация, се надявам да мога да ви бъда от полза.
Поздрави,
Марина Любомирова
Възможно ли е да се дължи на стрес ?
Всичко е възможно. Въпросът е индивидуален и ми е необходима повече информация, за да изкажа мнение.
Какво трябва да знаете, за да изкажете мнението си ?
Ако желаете отговорете на въпросите, които ви попитах по-рано, за да имам по-ясна представа за състоянието ви.
Ребрата ми личат до толкова колкото на нормален слаб човек. Ям когато ми се яде. Искам да кача кг, но може би има нещо заради което не става.
Основните симптоми на анорексия невроза са ниско тегло, поддържано по желание и с усилие. Доколкото разбирам теглото ви е ниско не, защото желаете, а по други неясни за вас причини. Да, би могло да се свалят килограми под влиянието на стрес. Обикновено това се случва, когато в такава стресова ситуация човек започва да се храни по-малко и по-рядко, поради невъзможността да поеме обичайното количество храна, която е взимал до този момент. Сама можете да прецените дали ситуацията при вас е такава – дали някога сте била по-пълна и сте отслабнала изведнъж или това си е обичайното ви тегло. Консултирайте се с личния си лекар, за да прецени дали при вас е въпрос на метаболизъм, неправилно хранене или здравословен проблем.
Здравейте! Казвам се Мариела, на 15г, 170. Преди тренирах спортни танци, но заради матурите в 7 клас ги спрях. През целия 7ми клас ядях каквото и когато мм се яде, без да се замислям. Скоро майка ми започна да ми казва да намаля малко порциите и аз и се сърдех, но кагато излязох по магазините, за да си търся бански, забелязах разликата. Бях напълняла, имах стрии, целулит. Въпреки това си наложих да се чувтвам добре в тялото си и изкарах едно хубаво лято. Края на август (60кг) зпочнах да се храня по-здравословно. Отказах сладкото, газираното, белия хляб. Тръгва на училище, което беше далеч, а също и на танци. Неусетно порциите намаляха, имаше дни, в които обядвах само кисело мляко.Исках да стана 57кг, и бързо постигнах целта си. След това станах 56,55, дойдоха коледните празници, през които качих малко, но отново станах 55, после 54, а сега съм към 53. Ребрата ми леко се виждат, но това не ме притеснява, дори мм харесва, но трахеята (не съм сигурна, че е това) ми се вижда съвсем малко, това вече ме изплаши. Когато ям повече съм гузна и гледам да правя повече упражнения и да вървя на по-дълги разстояния. За 8-9 месеца цикълът ми е идвал 2-3. Притеснявам се за състояниеоо си. Харесвам се, не искам да слабея, а може би да кача малко, но се притеснявам, че ще ми се появи двойна брадичка, една от причините да отслабна? Какво да правя? Не съм говорила с никого?
Здравейте, Мариела,
Като за начало, ви препоръчвам да се консултирате с лекар – личния ви и гинеколог. Ако ви поставят диагноза анорексия, вероятно ще ви кажат и какви мерки трябва да вземете и на какво да обърнете внимание, що се касае до здравето ви. Аз от друга страна, бих ви обърнала внимание на другите аспекти, свързани с това заболяване. Първо, да си изясните как искате да изглеждате – да отслабнете още, да качите килограми или да си останете в същия вид. Каква е мотивацията ви за това – да се чувствате добре в кожата си, да се харесвате на близките си, да угодите на майка си или др.? Имате ли други интереси, които са различни от грижите за външния ви вид? Всъщност това основна тема ли ви е, присъства ли в цялото ви ежедневие, заема ли прекалено много от вниманието ви? Какви са чувствата, които обичайно изпитвате през деня – вина, гняв, радост, апатия и т.н.? Има ли други занимания, които да предизвикват силни емоции и да ви вълнуват?
Не съм сигурна дали ви давам някаква ясна информация по вашия въпрос. Моля ви да споделите дали правилно съм ви разбрала и ако може да конкретизирате какво искате да постигнете и как бих могла да ви бъда от помощ.
Марина
Здравейте!Аз съм майка на 15 г.момиче което от 3 месеца отказва да се храни.Преди това тя тежеше 50кг при височина 164 см ,а сега едва тежи 41 кг.За последните 3 седмици свали 3 кг и непрекъснато говорим с нея ,но тя си знае своето.Спря да яде всичко калорично и единствено се храни с таратор и някоя друга ябълка.Имам нужда от помощ и съвети.
Здравейте,
Давате много малко информация, за да мога да ви дам някакъв конкретен съвет. Ще се опитам да ви задам няколко въпроса, с които да добия представа или евентуало вие да помислите дали може да откриете някакъв отговор на проблема си в тях. Какво се случи в живота на дъщеря ви и семейството ви, когато тя е престанала да се храни? Опитайте се да откриете причината, която може да я е стреснала, притеснила и уплашила. Какви са вашите отношения с нея? Обичайно тя близка ли е с вас, споделя ли за нещата, които й се случват? Как се опитвате да говорите с нея откакто сте забелязала това оскъдно хранене – опитвате ли се да я карате да се храни насила, да я принуждавате или да я мотивирате? Има ли нещо друго в обркъжението й като събитие или общуване с близки хора, които може да са повлияли на това нейно решение? В отказа си да се храни, тя най-вероятно се опитва да се справи с друг проблем, опитайте се да говорите с нея за нещата, които я вълнуват, като не я критикувате, заставяте и без да се чувства тя застрашена от вашето притеснение за здравето й. Обяснете й съвсем спокойно и без да й внушавате вина, какви са последствията от липсата на храна за организма й. Тази информация може да откриете в статиите ни. Ако не успявате да проведете разговор с нея, в който и двете страни изслушват другия, се опитайте да говорите с приятелите й, учители и други хора, на които тя има доверие и им споделя, за да разберете малко повече за нея и тревогите й.
Ако имате други въпроси, оставаме на ваше разположение.
Успех!
Марина Любомирова
Извинете, имам предвид 2000 калории и съжалявам за двойният пост, пиша от телефона и нещо се бъгна.
Здравейте, Луси,
Килограмите ви са в много ниска стойност за височината ви и възрастта ви. Но анорексията се диагностицира от лекар, така че най-добре се консултирайте с такъв. Откога тежите толкова и има ли промяна в теглото ви през последните месеци? Все пак, вие доволна ли сте от начина, по който изглеждате, чувствате ли се комфортно в кожата си? Каква е целта ви на здравословното ви хранене? Имате ли още съвпадащи признаци от изброените в статията? Какво е най-голямото ви притеснение свързано с тази болест?
Ако имате други въпроси, оставаме на ваше разположение.
Анорексия ли е? На 20 години съм, 155 см и тежа 36 кг. Държа да се храня максимално здравословно, обичам да ям, понякога си позволявам да „съгреша “ и не се чувствам виновна. Понякога изяждам над 2 калории, не бягам от тях, нито от мазното, стига да качествена мазнина. От шоколад не се ограничавам. Цикъла ми никога не е отсъствал, но всички ми казват колко съм слаба и че трябва да напълнея. Аз също се виждам слаба, не си мисля,че съм дебела и не искам да отслабвам повече. Сигурна съм обаче, че тези килограми на тази възраст не са добре, та, анорексия ли е?
Здрасти.
Аз съм на 13г. За два месеца свалих 15кг. Сега съм 50 кг. Висока съм 175см.
В огледало все се виждам надебеляла . Не чувствам глад, но все съм уморена и нервна.
Имам ли анорексия? Какво да правя? Помощ! !!
Благодаря ви предварително
Здравейте, Христина,
Килограмите, които сте свалила за толкова кратко време и на вашата възраст, са много. Все пак, това не означава, че обезателно сте развила анорексия. Дори да не чувствате глад, умората ви може да се дължи на физическо изтощаване, което да е вследствие на начина ви на живот и отслабване. Опитайте се да си починете, да се наспите и да захраните организма си с енергия. Може да прочетете и статията за признаци на анорексията – останалите критерии отговарят ли на вашето състояние в момента? Ако се припознавате в повечето от тях, тогава най-добре да се консултирате с личния си лекар.
Ако имате нужда да поговорите с някого или имате други въпроси, ние сме на ваше разположение.
Успех!
Марина Любомирова
Сдружение Вега
Здравейте,в момента тежа 50 кг, висока съм 174 и съм на 17 години.Реших и аз да разкажа накратко за това как загубих 22кг за по малко от година.Всичко започна пролетта на 2014, когато тежах 72 кг и взех решение,че ще сваля 6 7 кг,но с месеците ставаха 5,10,15,20 и все не ми стигат.От 7 месеца се занимавам сериозно с фитнес,което значи много сериозни,тежки и редовни тренировки.Със започването на фитнеса започнах и да се храня по-здравословно като спрях тестено,сладко,газирано и още десетки неща,които обичах да ям.Започнах да се интересувам от кое по колко може да се яде и по кое време на деня,кое колко калории ,въглехидрати,мазнини и като цяло хранителната стойност на храната.Научих много и намерих подходящ хранителен режим за целите си,а те бяха „просто да се стегна“. Свалих килограми,стегнах се и изчистих много добре.Относно храната почти еднообразна всеки ден(пилешко филе ,някои зеленчуци,салата и някои млечни продукти). Последните 2 месеца свалените кг стигнаха цели 22.Забелязала съм,че все ми спи,нямам енергия,раздразнителна съм дори и не излизам много..иска ми се,но физически не мога и предпочитам да почивам у нас.От 2 седмици обръщам внимание,че всички около мен ми казват колко много съм отслабнала и то последните 1 2 месеца фрапиращо много.Родители те ми също не спират да повтарят,че съм прекалено слаба вече и трябва да престана.Проблема е там,че все не съм доволна.Чета симптомите и се замислям колко сходства има между мен и тези думи. Няма да изброявам нещатата,които са написани като симптоми и тук,защото мисля че стана ясно какво мисля.Страх ме е дори да си помисля,че стигам до там.
Здравейте Ивайла, не зная дали имате конкретен въпрос към нас.
Споделяте, че „все ми спи,нямам енергия,раздразнителна съм дори и не излизам много…иска ми се,но физически не мога и предпочитам да почивам у нас“, че се харните оскъдно и не сте доволна.
Твърде е възможно е стремежът към отслабване да Ви завърти в омагьосан кръг от изтощение, недоволство и раздразнение. Причините за това биха могли да бъдат физическото изтощение на организма Ви и преживяването, че все не постигате това, което желаете. Въпросът е какво желаете? Дайте си сметка какво очаквате да получите, чрез „мечтания външен вид“ и дали успявате наистина да го получите или не.
Не забравяйте, че макар и на 17, Вие имате властта да изберете кой път да поемете и как да се погрижите добре за себе си.
Успех.
Полина Гиргинова
На 15 години съм и съм висока 1.70 и тежа 52 килограма. Преди 6 месеца бях 63 килограма и мразех тялото си, за това един ден се реших и започнах да тренирам. Постепенно станах по-издържлива и започнах да тренирам всеки ден по час-час и половина. Хранех се нормално до един момент, но после без да знам как се случи започнах да се ограничавам. Отначало беше в положителна насока(премахнах сладкото, газираното, белият хляб и т.н),но после реших,че мога да ям половината на порциите,които така или иначе бях смалила до минимум.След още време започнах да прескачам хранения, въпреки че осъзнавах,че не е редно. Оставих само вечерята. Не си позволявах да ям нищо друго през деня. За всяко нещо се чувствах гузна и се натоварвах с допълнителна тренировка(освен тази,която така или иначе бее планирана за деня)и започвах да се гледам в огледалото и да се ядосвал защо съм изяла въпросното нещо. Всеки път, когато посегнех към храна,гледах калориите и си казвах:“Това е вкусно,но след като знам с колко време тренировка ще го изхабя,не ми трябва“…Достигнах до мечтаните килограми и постигнах плоския стомах,за който бях мечтала винаги,но исках още и продължих с гладуването и тренировките…
Хората около мен забелязват промяната и се чувтсвам добре от това, но също така отбелязват това,че съм променила и мисленето си и самата аз по думите им съм имала „изтерзан вид“…Когато се погледна в огледалото се чувствах сякаш не съм се променила кой знае колко и сяка още съм дебела и има за какво да работя, въпреки че самата аз осъзнавам,че следващото ниво на това което съм е грозно болезнено слаба.Някой кости изпъкват много гадно и се тревожа,но просто не мога да ям повече или да тренирам по-малко защото не го чувствам редно…Друго нещо което ме тревожи е,че миналият месец менструацията ми отсъстваше,но се успокоявам с това,че на тази възраст е нормално.
Не осъзнавах това,което правя като нещо лошо и не вярвах,че може да е проблем до момента,когато най-добрата ми приятелка,на която реших да споделя всичко това,не се разплака,казвайки ми,че не иска да ме загуби.Опита се да ми покаже колко зле е това,което правя и че пътя,по който съм тръгнала си е еднопосочен билет за оня свят и въпреки това,че наистина съзнавам проблема си, не знам какво да направя!Не знам как да променп мисленето си и да си помогна, за това се обръщам за вас, молейки ви за помощ!
Здравейте Йоанна, разбираемо е да сте разтревожена. Важно е, че имате близка приятелка, с която можете да споделяте и която е с вас и в трудностите. Подкрепата на близък човек е от съществено значение в подобни моменти.
Не е лесно човек да промени начина, по който мисли и се възприема. Най-важната крачка е сама да прецените имате ли проблем с начина по който се храните и начина, по който преживявате себе си и външният си вид.
В случай, че имате нужда от сте добре дошла за консултация при нас.
Аз не мога да Ви дам предписание, как в няколко стъпки да се промените и не мисля, че някой би могъл да го направи наистина.
Мога да Ви кажа, че нещата, които преживявате и моделът Ви на хранене и спорт заслужават внимание. Това, че менструацията Ви е спряла е много вероятно да е свързано с малкия прием на храна и големият разход на енергия, което само по себе си е сигнал, че тялото ви страда и балансът му е нарушен.
Препоръчвам Ви да се погрижите както за физическото си здраве, така и да потърсите консултация от специалист, с който подробно да обсъдите нещата, които Ви тревожат и да решите какви стъпки ще предприемете за напред.
Силата за промяна е във Вас и само Вие можете да решите дали сте готова да приемете помощ и да промените това, което не харесвате в живота си.
Желая Ви здраве и всичко добро.
Полина Гиргинова
Екипът на „Сдружение Вега“
Znachi visoka sum 1.62 i teja 44 45 kg, kato se pogledna v ogledaloto se si mislq kolko sum napulnqla a roditelite mi rodnini i t.n postoqnno mi povtarqt che sum mnogo otslabnata ili che sum mnogo slaba i trqbva da napulneq. Ogranichavam se s nqkoi hrani primerno kato purjenoto, predi qdoh vsichko a sega se mislq ako hapna neshto che shte napulneq, do skoro iskaha da mi pravqt isledvaniq za tova che sum tolkova slaba, prosto neznam veche kvo da si mislq. Edin den se mislq za slaba a dryg za syper debela.
Здравейте Валерия, вашият BMI (индекс на телесната маса), който изчислява съотношението ръст тегло, е под нормата, а именно: 16.76. Минимумът е 18. Т.е според здравите норми, Вие сте слаба.
От думите Ви не разбирам как точно се храните, но Ви съветвам да сте внимателна и да не стигате до крайности, калориен прием под 1500 kcal., на ден не е разумен.
Обърнете внимание каква е връзката между усещанията Ви, че сте „слаба“ или „дебела“ и настроението Ви.
Ако имате въпрос към нас, заповядайте отново.
Полина Гиргиова
Сдружение „Вега“
Здравейте! На 15 години съм, висока съм 175 и тежа около 43 кг. Знам, че теглото ми е под нормата, но не мога да напълнея по колкото и да ям. Та реших да се храня здравословно и да тренирам, за да натрупам мускулна маса и да кача някой килограм. Но от няколко дена се чувствам преуморена, безжизнена и започнах да чувствам болка отпред точно под бедрата. Като се замисля сега ми се струва, че не съм яла достатъчно последните седмици. Сега ме е страх, че може да съм се разболяла от нещо и много ме е страх. Помогнете!!
Здравейте Елена, добре е да обсъдите притесненията си с Вашите родители и да се консултирате с личният си лекар, за да се установи има ли здравословни причини за теглото Ви.
От това, което ни пишете ми не бих могла да преценя, каква е причината за преумората, бзжизнеността и болката, за които споделяте.
Ако сте тренирала усилено и не сте се хранила достатъчно е, напълно възможно да сте се преуморила.
Ако храненето Ви обичайно е проблем за Вас, това би много да е трудност от психологическо естество, за решаването на която може да се работи с психолог.
При всяко положение Ви съветвам да потърсите подкрепа от близките си за да намерите решение на тревогите си. Не бързайте с крайните изводи.
Оставаме на Ваше разположение.
здр аз съм на 28 години висока съм 165 имам две деца с които през бременоста качих по 30 кг и ги свалих но след второто раждане отслабнах твърде много сега тежа 47 кг имам язва на дванайсетнопръстника . Когато съм ядосана или напрегната за нещо започвам да си хапвам повечко това и аз го забелязвам но след това ми става тежко и отивам да повръщам . това с повръщането започна да се появява много често почти всяка вечер повръщам и не мога да се спра по никакъв начин притеснявам се че искам да кача малко килограми а не мога искам да попитам имам ли проблем или това се дължи на язвата благодаря
Здравейте,Силвия!
Доколкото разбирам вие преяждате и искате да повръщате или поне така е почнало всичко, нали така? Язвата преди или след започването на повръщането се появи? Едно от последствията на повръщането и неправилното ядене е именно язва.
Не съм лекар и не мога да се обвържа с мнение дали е възможно да повръщате заради язвата си. Най- добре се обърнете към своят личен лекар, който да ви насочи към правилните специалисти, ако сметне за необходимо.
Колкото до моментите, в които се ядосвате или сте напрегната, опитайте се да намерите и други начини да изразходвате тази енергия и за изразявате тази емоция. Преяждането със сигурност няма да ви доведе до нищо добро. Вие най-добре се познавате и знаете от какво имате нужда. Доставяйте си удоволствие, доколкото ви е възможно, за да може да се чувствате по-добре. А и така ще се справяте по-добре с ролята си на майка – първо се погрижете за себе си, за да може да се погрижите добре и за децата си.
Всичко добро!
повръщането се появи след появата на язвата . Усещането е след хапване даже и да малко усещам тежест и е необходимо да отида да върна храната за да се чувствам добре има и друго че ме е страх да не надебелея много защото знам какво е усещането да си по-пълен и как всичко ти тежи и не се чувстваш добре
Смятам, че е задължително първо да се консултирате с лекар! След това ако имате нужда от помощ или консултация с нас, сме на разположение. Ако сте в състояние да спрете с повръщането като техника за поддържане на теглото, спрете преди да е станало късно! Ако ли пък ви е невъзможно да спрете, по-добре потърсете помощ веднага.
Всичко добро!
Здравейте! Аз съм Мирела и съм на 13 години. Висока съм около 155. Около празниците през месец декември бях 48 кг. и изведнъж почнах да свалям килограми. През лятото на 2014 г. започнах да имам проблеми със стомаха, които продължават и до днес. Искам да ви споделя това,че няма за 1 месец свалих от нищото 7 кг. Според мен не е нормално. Започнах да не се храня често. Не винаги ми се яде. Изгубих апетит дори. Не искам да се разболея и затова Ви питам за вашата помощ, защото не знам какво да правя вече, Хапчета за корем постоянно пия, преварена вода пия, когато ми се раздразни стомаха, даже ми даваха да пазя диета зареди това.
Здравейте,Мирела!
Информацията, която получавам от споделянето ви е твърде малка, за да мога да изкажа някакво по-ясно мнение. Имам твърде много въпроси, които ме се струва, че не е подходящо да обсъждаме тук, затова ви предлагам да ми се обадите на телефон 0876 566 557 и там ще може спокойно да обсъдим всички въпроси, които ви вълнуват.
Оставам на ваше разположение!
Ана Ганчева, сдружение „Вега“
Здравейте,аз съм момиче на 18г. и съм 176висока и тежа около 75-76кг и това е много за моята възраст и не малко хора са ми го казвали сега почти от една седмица спазвам диета ям 2пъти на ден плюс това гледам много да се движа за да има някакъв резултат,но и ме е страх много дане се разболея от анорексия :(( Но просто трябва да отслабна няма как ..не искам да съм дебела през лятото е просто ужасно! Понякога сякъш ще умраот глад ,но гледам някак си да го преживея това лошо ли е? Благодаря!
Здравейте,аз съм момиче на 18г. и съм 167висока и тежа около 75-76кг и това е много за моята възраст и не малко хора са ми го казвали сега почти от една седмица спазвам диета ям 2пъти на ден плюс това гледам много да се движа за да има някакъв резултат,но и ме е страх много дане се разболея от анорексия :(( Но просто трябва да отслабна няма как ..не искам да съм дебела през лятото е просто ужасно! Понякога сякъш ще умраот глад ,но гледам някак си да го преживея това лошо ли е? Благодаря!
Здравейте,Ани!
Лично за мен този начин на отслабване е много нездравословен, а и неработещ. Има много подходящи режими за начин на хранене и живот, които могат да ви помогнат да свалите килограмите, които желаете. Гладът със сигурност не е един от тях – първо разболявате здравето си, второ – твърде вероятно е да се получи йо-йо ефект, т.е. след като спрете диетата да качите повече килограми, отколкото сте свалили. Ако имате нужда да поговорим повече по този въпрос, може да ни потърсите на телефона посочен в контакти.
Всичко най-добро!
As sam na 20g 166 visoka i 48 kilograma sam qm ponqkoga po mnogo a ponqkoga gubq apetit … pila sam lekarstva ush da mi pomognat no nishto ne mi deistvat . Nqmam vsichki simptomi koito ima no povecheto ot tqh gi imam . Mojete li da mi pomognete iskam da kacha kilogrami no nemoga .
Здравейте,Запринка!
Информацията, която ми задавате е твърде малко, за да мога да ви кажа, каквото и да било във връзка с вашата молба. Предлагам ви да се обадите на телефона на Сдружението, който е посочен в „Контакти“, за да мога да ви задам въпросите, които ме интересуват и съответно да ви бъде полезна.
Аз съм на 13 ; висока – 170см. ; тежа 45кг. до преди 3 месеца бях 60кг. сега ми казват че съм много слаба но продължавам да броя калории нормално ли е теглото ми или е твърде ниско?
Здравей!
Трябват ни малко повече данни за теб и твоето състояние, за да ти отговорим дали е нормално теглото ти. Като цяло има и слаби хора, които тежат по-малко от нормата и това не е задължително проблем или болест. На твоята възраст 15кг. разлика за 3 месеца са много. Вероятно на фона на предишния си външен вид, сега определено изглеждаш слаба. Въпроса е защо си отслабнала толкова, каква е била идеята и целта ти, дали не си го направила, за да впечатлиш някого или защото са ти казали, че си дебела например. Какво имаш предвид под „броиш калории“? Постоянно ли се ограничаваш в храненето, колко често се храниш, с какво? Колко време от деня прекарваш в мисли за начина ти на хранене и изглеждане? Харесваш ли се така, както изглеждаш в момента? А преди харесвала ли си се?
Оставаме на разположение за теб, ако искаш да отговориш на въпросите по-горе или да зададеш други, да разкажеш малко повече за себе си.
Всичко добро!
Здравейте,бих искала да помоля за съвет, защото не мога да се понасям… висока съм 160 см и тежа 70 кг бях отслабнала преди време, но пак напълнях. Доста от симптомите за психична анорексия ми съвпадат. Отпаднала съм,чувствам по цял ден умора,не спирам да броя калории и да чувствам вина дори когато ям плодове , подлагам се на изтощителни тренировки и съм стигала до там,че да предизвиквам повръщане. Не знам какво да правя вече ,помогнете ми не мога да се гледам !!!
Здравейте, Мария!
Предлагам ви среща, в която да ми разкажете по-подробно за тревогите ви, за да мога да ви дам своята обратна връзка.
Не съм сигурна, че ако ви напиша няколко стандартни и разпространени съвета, това би ви помогнало и би ви успокоило. Моят опит говори, че съветите пречат, а човек има нужда от разбиране и приемане. Със сигурност, вярвам, че има какво да направите, за да промените начина, по който се чувствате и изглеждате.
Оставаме на ваше разположение! Желая ви успех!
здр.казвам се кремена и сам на 26г.висока 1,68 и сам на 59кг.тази година в нацалото на лятото бях 70кг.чуствах се потисната и дебела реших да пазя диета и го наравих и свалих нас 10кг.уви това не помогна сега вече сам по зле цуствам се винаги болна хората около мен запо4наха по някакъв нацин даме плашат постояно всеки който ме види ми казва 4е сам слаба и 4е сте умра питатме от кво сам болана и тн,,.по4нах да ходя по лекари,но ништо после си направих хормонален тест беше ок щитовиден и то ок.качвам се на кантара всеки ден ве4е не искам да сам слаба страх мее че сам болна от нещо ту се сещам за рак ту за хипохондриа,незнам да ли е анорексиа,
Дали да посетя психолог,постоянно си правя кривна картина.имам косопад от месец два.нямам редовна меструациа от 5 гд.
Здравейте, Кремена!
Разбирам, че не се чувствате комфортно с начина, по който изглеждате и близките ви също намират за нездравословно състоянието ви. Въпреки това съотношението на височината и килограмите ви, е нормално. Не споделяте с нас какви са резултатите от кръвната картина, затова не съм сигурна дали косопада и нередовната менструация са във висок дисбаланс. Не бих искала да ви давам грешна насока за състоянието ви, разбира се, лекарите най-добре могат да ви дадат информация, но изглежда, че и те не стигат до такива крайни диагнози, за които вие самата говорите.
Заповядайте на консултация с един терапевт от екипа ни. По време на нея, бихме могли да достигнем до по-пълна картина за състоянието ви и евентуалните причини за него. Може да ни намерите на тел. 0876 566 557.
Желаем ви успех!
Здравейте!
Аз не знам за какво става дума при мен.Аз съм с доста килограми и наскоро со правих изследвания на захар и триглицериди и съм ги завишила и от там имам един постоянен страх,че ще ми се случи нещо лошо и от това корема ми е свит и нямам апетит,моля ви помогнете ми,какво да правя,объркана съм.Сега пък като нямам апетит ме е страх да не се разболея от анорексия.Моля ви отговорете ми,това признак ли е.Благодаря ви.
Здравейте, Добринка!
От това, което споделяте не става ясно колко много килограми сте, както и други важни фактори като на каква възраст сте, от колко време имате тези показатели и др. Със сигурност, мога да ви кажа, че страхът е лош съветник. Тези показатели сами по себе си не могат да бъдат сигнал за анорексия, но ако отговаряте положително на няколко от изброените в статията критерии, то е желателно да се консултирате с лекар, както и с психотерапевт. Междувременно може да работите по посока преодоляването на страха. Възможно е той да е в основата на проблемите ви и с неговото преодоляване, да отпаднат опасенията ви за анорексия.
Ако имате нужда от среща с терапевт, ние сме насреща!
Успех!
zdravayte az s1m na 26 godini i s1m 37 kg bqh 40, sm1knah gi za mesec dva i mnogo s1m pritesnena kr1vnoto mi e nisko postoyano mi se vie svyat nyamam orosyavane na kraynicite
Здравейте, Сени!
Не споделяте колко сте висока за тези килограми. На пръв поглед изглеждат притеснително малко, затова ви съветвам в най-скоро време да се консултирате с лекар. Ако имате нужда от среща с терапевт, сме насреща!
Успех!
Zdraveite, na 21g. I predi edna godina rodih. Poprincip vinagi sum bila slaba, predi da zabremeneq si bqh 48kg, kato trugnah da rajdam bqh 55k. Qla sum si bez da se lishavam tova go podchertavam, nqmam maniq za slabost. Sled kato rodih izgibih vsqkakuv apetit, purvite meseci ot griji da beebeto nqmah vreme za sebe si dorivponqkoga se e sluchvalo da zakusvam v shest vecherta i ne useshtam glad. NO NAISTINA NE GO PRAVQ UMISHLENOVDA SUM SLABA! Visoka sum nqkade 1,56-57 i ot 55kg. sega sum 42kg i vsichki mi kazvat che sum mn slaba i veche mai trqbva da s oburna vnimanie. Susgto taka sum stanala mn razdraznitelna tova e edinstvenoto. NO PAK KAZVAM NE GO PRAVQ NAROCHNO S CEL DA SUM SLABA AZ VINAGI SUM SI BILA SLABA SUM SI TEJALA PONE 48-49! Vuprosa mi e spored vas ima li nujda da se prtesnqvam?
Здравейте, Мария!
Постоянната липса на апетит е притеснителна. Опитайте се да си дадете сметка как се чувствате, радвате ли се на промените в живота си, чувствате ли се щастлива, че имате дете и искате ли да живеете живота, който имате. Понякога липсата на апетит е грубо казано липса на желание за живот. Възможно е наистина да сте раздразнителна, защото не приемате нужните на организма ви витамини и минерали и това ви пречи на нормалното функциониране. Разбира се, факта, че имате дете за първи път, е голяма промяна в живота на всяка жена и колкото и да си мислите, че гладуването ви не е умишлено, възможно е да не си давате реално сметка за причината.
Според мен, е желателно да се консултирате с лекар и психолог, за да установите най-точно състоянието, в което се намирате.
Ако имате нужда от съдействие за нещо, сме насреща за вас!
Желаем ви успех!
Ami chestno kazano, radvam se, che imam dete, no ne se chuvstvam shtasliva poradi drugi prichini.
Здравейте отново, Мария!
Ако имате нужда да разговаряте с някого за начина, по който се чувствате, да изследвате защо се чувствате така и дали може да направите нещо, за да го промените, ние сме насреща за вас!
На 42 години съм висока съм 164 см и тежа 73-74 кг. През месец ноември започнах 90 дневна диета за отслабване с която свалих 12 кг. През следващите месеци до момента отслабнах с още 12 кг, като се ограничавах с какво се храня , а именно: закуска:плодове, обяд – един вид хранителна група, вечеря – друг вид хранителна група, 3-4 пъти седмично смесване на хранителните групи. Започнах да посещавам група за народни танци 2 пъти седмично.Мерех си теглото веднъж седмично, с изненада установих че след тазгодишната ми отпуска съм отслабнала с още 3 кг без да полагам някакви усилия което доста ме притесни. Чувствам се добре, но не искам да отслабвам повече. Не страдам от липса на апетит, но близките ми започнаха непрекъснато да ми повтарят че съм анорексичка, такава ли съм?
Здравейте, Весела!
Единственото притеснение, което прочетох е, че не искате да отслабвате повече и че близките ви се притесняват за вас. По вашето описание, изглежда, че водите здравословен начин на живот. Със сигурност голямата промяна, която сте направили с външния си вид и начин на живот, е изненада за обкръжението ви, но това не значи обезателно, че сте стигнали до крайност като анорексия. Опитайте се да проверите с признаците в тази статия, дали отговаряте на повечето изброени и ако да – потърсете лекар, който може да го диагностицира. Не винаги човек има реална представа за себе си и затова близките се опитват да повлияят, за да помогнат (от тяхна гледна точка човека има нужда от помощ) в такова положение. Консултирайте се с лекар и с психотерапевт, ако прецените, че би имало смисъл за вас, за да сте наясно със състоянието си и за да успокоите близките ви хора.
Ако имате нужда от нещо друго, ние сме насреща.
Всичко добро!
Здравейте аз не мисля, че страдам от анорексия, но съм склонна да развия .На ден се качвам по 10 пъти на кантара. Много съм нервна подложена към на постоянен стрес и насилие от страна на мъжът ми.Усещам, че трудно се контролирам имам две малки деца, които обичам много, но се улавям на моменти как мисля за смъртта.Изпитвам вина, мисля, че съм лоша майка че съм лош човешки материал. Визуално не страдам от липса на мъжко внимание, но съм вманиачена на тема болести и това ми пречи на самоувереността , все едно от мен нищо не става .Постоянно съм на различни доктори не мога да разбера какво ми има.Малко ме е страх сама от себе си.Ще съм Ви благодарна да споделите мнение относно проблема ми.
Здравейте, Зари!
Всяко едно мнение, което бихме споделили, ще бъде субективно и вероятно далеч от истината предвид отрязъка от информация, който ни предоставяте. Не съм сигурна как това ще помогне за решаване на проблемите ви. Сигурна съм в едно, че насилието от страна на мъжа ви, не трябва да се случва и ви вреди не само физически, но и психически. Трябва да потърсите помощ в тази насока. Разбира се, това е ваш личен избор. Бих ви споделила, че много родители са на мнение, че са лоши родители, но не защото са такива, а защото искат да са най-добрите. Няма как да бъдете най-добрия родител, когато трябва да възпитавате деца. Не е възможно да бъдете идеалния родител и да направите всичко най-добро, може да направите най-доброто, на което сте способна вие. Важното е да обичате първо себе си, а после децата си и човека до вас, за да живеете пълноценно, да им дадете всичко, което от което имат нужда или ако това не е важно за вас, то да намерите това, което би ви направило щастлива. Ако изпитвате затруднения да се справяте, може да потърсите психологическа или някаква друга подкрепа. Колкото до анорексията, може да се консултирате с лекар, който може да сложи тази диагноза. Вие сама сте отговорна за изборите, които правите и за вашето състояние, както сте и най-точния човек, който би ви помогнал.
Ако имате нужда от нас, ние сме насреща!
Желаем ви всичко добро!
Здравейте! Имам леко раздвоение.. Едното е – „НЕ! Аз нямам нужда от помощ! Никой няма да ми помогне, никой не го е грижа“..
Но има моменти да просветление и ми се яде нещо… когато нямам сили да стоя права под душа за повече от половин час – ми светва лампичката, че най-малко физически не се чувствам така, както преди. Е.. сега съм във фаза „имам нужда от помощ“ и Ви моля за това. Никой не разбира през какъв ад преминавам..Кажете къде бих могла да разговарям с някой компетентен на тази тема. Благодаря предварително.
Здравейте, Мила!
Ние сме насреща за вас! Може да се свържете директно с някой от екипа на посочените ни контакти, или на телефона на сдружението: 0876 566 557.
Всичко добро засега!
Не мога да преценя сама за себе си, но постоянно си втълпявам в главата, че съм дебела. Тежа 45 кг и съм висока 1.57. Често изпадам в депресия и също толкова често се самонаранявам. Родителите ми постояно че обиждат и аз се затварям в стаята си и не излизам. Не ям със седмици, пия само вода вече от 5-6 дни. Искам да се харесам на,едно момче, защото преди около година ми беше казало, че не ме харесва, защото съм прекалено дебела. И си беше така. Не че и сега не съм. Зад гърба си имам опит са самоубийство с валериан точно заради теглото си и това, че всички ме отблъскваха. Тичала съм до припадък, само и само да, отслабна. В последните няколко месеца, почти всяка вечер започнах да повръщам. Дори и еа не съм яла, пак повръщам. Кокалчетата на китките ми изхвръкнаха, жилите на ръцете и краката ми също, а средните ми пръсти се изкривиха. Не знам какво мога да направя, за да сваля някок килограм. Целта ми е да достигна 35-38 кг. Моля, дайте ми съвет.
Здравейте,Габи!
Чета написаното от вас и се чудя какво да ви кажа, така че да ви бъда полезна. Историята ви ми изглежда и тъжна, и страшна. История преживявана от стотици хиляди мъже и жени, история , която чувам като рефрен отново и отново. От думите ви не разбирам до колко сте критична към този ваш начин на живот, в смисъл осъзнавате ли, че целите, за които споделяте няма да ви доведат до нищо добро, че тези килограми, които целите са нездравословни? Знам че не сте в състояние да контролирате този процес, мисли, желания, хранене, чувства, виждане. Не това е разумната цел за сега. Целта е да достигнете абсолютна убеденост, че не искате да живеете по този начин нито ден повече и да започнете да търсите изход. Изходът обикновено не е лесен. Историите на тези стотици хиляди хора са доказателството за това. Начин винаги има и той не е в отричането на проблема.
Надявам се, че думите ми не стигат по лош начин до вас. Бих искала да ви помогна да се почувствате по-добре и да си осигурите истински нужните ви неща. Но всичко ново в живота ви може да започне единствено от вас и вашия личен избор.
Ако имате нужда да поговорим, ние от екипът на „Вега“ сме на ваше разположение.
Психотерапията е начинът за справяне, който аз познавам и в който вярвам. Вероятно има и други, но каквото и да изберете, аз ви препоръчвам да потърсите нечия подкрепа.
Искрено ви пожелавам късмет и успех!
Здравейте! А съм на 19, тежа 43кг. и съм висока 1, 63м. Чувствам се отлично след като се нахраня. Обожавам това чувство. Веднага след ядене се оглеждам в огледалото и се виждам напълняла и перфектна. Сутрин коремът ми е празен и прибран навътре. Със страх се оглеждам в огледалото и виждам тазовите си кости изхвръкнали напред. Отвратителна гледка, не се понасям и искам да ям само за да се скрият костите, а не защото изпитвам глад. Искам да напълнея, но нямам апетит. Не обичам сладко, много рядко ям сладкиши. За мен е много важно храната преди всичко да изглежда добре, за да ме накара да я изям, за да почувствам глад. Хората в семейството ме вземат за претенциозна и превзета относно това, а може би съм такава или пък имам проблем – не знам!
Един от описаните по-горе симптоми е „тотално отхвърляне на майчината фигура“ и много бих искала разяснение относно това. Мисля че има нещо общо с моят случай, но не съм сигурна и затова бих искала подробности в отговор и някакъв коментар относно останалите описания от моя страна. За пръв път споделям за срещите ми с огледалото преди и след хранене и пишейки осъзнавам колко е странно и нелепо, но сигурно всеки човек има подобни странности.
Здравейте,Елеонора!
Водещият симптом при анорексия е, че хората отслабват по собствено желание, контролирайки храната, която поемат (както и с други средства). Също така те се виждат непрекъснато дебели, обсебени са от мисли за храната и проблемът им е по-скоро, че не искат да се хранят, а не, че нямат апетит (често безапетитието идва впоследствие). В думите ви не виждам нито една от тези особености. Разбира се, за по-категоричен извод има още редица въпроси, които бих ви задала.
Колкото до отхвърлянето на майчината фигура, това е много дълбока, вътрешна динамика. Често този конфликт е абсолютно несъзнаван. Това, че вие имате подобни отношения с вашата майка не означава, че страдате нито от анорексия, нито от каквото и да било друго. Много хора имат подобна връзка с майките си без да имат заболявания, както и обратното.
Бих ви посъветвала за липсата ви на апетит и невъзможност да качите килограми да се посъветвате със съответните специалисти по въпроса.
Ако имате нужда от още помощ за изясняване на въпросите,които ви вълнуват, ние сме насреща!
Всичко добро!
Доста позтивен отговор. Очаквах нещо по-лошо. Благодаря!
Няма за какво, радвам се , че съм ви била полезна!
Здравейте, от около 10 години страдам от хранителни разтройства като редувам периоди на глад със периоди на преяждане, от 2 години и половина имам диагноза от психиатър “ тежко паническо разстройство “ и тежка депресия, на антидепресанти бях до скоро, просто нищо вече не ми помага, нямам желание за живот, постоянно боледувам за един месец имам около 15 посещение в спешното , със вторична аменорея съм и от около една година гладувам, като почти нищо не ям ,тегля се на ден над 15 пъти и съм вминиачена в теглото си , имам проблеми със бъбреци , сърце и почти всичко…око 45 кг съм в момента , от най малкото нещо като хапна и качвам , дори и една солета да изям качвам веднага, изпитвам огромен страх да не напълнея и в същото време вече изпитвам ужас от системи, абокати ,игли и лекарства, не исках да си призная до скоро, но вече го осъзнавам напълно..имам анорексия и незнам как да се справя сама, моля за помощ.От град Варна съм, може ли да ме свържете с някой който може да ми помогне тук, може да се включа и в групова терапия ако трябва…вече се чувствам на ръба на силите си ,постоянно рева,много съм агресивна, нервна и депресирана..чувствам се най нещастния човек на света и в същото време постоянно се гледам в огледалото и се виждам като адски дебела..всеки един ден като се събудя се чудя “ днес какво ли ще ме заболи , за какво ли ще бъда в спешното?“ ….вече съм се примирила че всеки един ден мога да умра…, а дори не съм толкова слаба , колкото другите анорексички… предстои ми да замина в чужбина и се притеснявам да тръгвам така, моля ви дайте ми някакви координати на хора които ще ми помогнат, крия го от колеги, но и те започнаха да ме подозират , виждат че нищо не ям и отказвам да ям и мога и работата да си изгубя .Моля да ми отговорите на имейл адреса , който съм ви оставила, ще ви бъда много благодарна
Здравейте.Аз съм на 15 години,1,75 висока,53 килограма съм.Още от малка имам проблем със самочувствието,но в последната година нещата се влошават.От около четири месеца се чувствам постоянно подтисната за това,което ям.Броя калориите,страх ме е да се кача на кантар,изтощавам се от упражнения и когато някой ме гледа си мисля,че ми се подиграва.Мисля,че имам нужда от помощ,но наистина имам нужда да отслабна.И един въпрос.Понеже не съм от момичетата с най-големите бюстове,това ще навреди ли на развитието му?
Здравейте, Елина!
Аз не съм лекар, но от моите знания мога да заключа следното: прекомерното гладуваме влияе на хормоналния баланс в организма. След продължително недохранване се достига до състояние аменорея- спиране на менструалния цикъл, както и на съществени нарушения в баланса на организма. При гладуване в ранна възраст, като вашата, се отчита забавяне развитието на вторичните полови белези, което включва и бюста. При системно недохранване се наблюдават редица увреждания като напр. забавяне на развитието, повишава се риска от остеопороза и костни счупвания, засяга се и здравината на зъбите. В този смисъл развитието на гърдите, както и на целият организъм може да бъде повлияно.Също така считам, че големината на бюста е генетично заложена, т.е. тя зависи и от наследствеността в семейството ви. От всичко казано до тук излиза, че няма как да ви отговоря категорично на този въпрос.
Вие споделяте, че имате проблеми със самочувствието и настроението. Това, според мен, са важни теми. Надявам се, че родителите ви или други ваши близки са на ваше разположение, за да говорите с тях за това.
Ние от „Вега“ също ви предлагаме среща и консултация, в случай на нужда. Тъй като вие сте непълнолетна, можем да ви посрещнем в компанията на някой от родителите ви. Ако имате нужда от друга информация може да ни потърсите на телефона на сдружението.
Желая ви всичко добро!
Zdraveite! Na 14 godini sam i problemat mi e sledniqt..Ne stradam ot anoreksiq,no povecheto simptomi gi imam.Visoka sam 1,73 i teja 70 kilograma (prekaleno mnogo).Predi okolo 3-4 meseca zapo4nax da spazvam rejim I otslabnax s 8 kilograma.Oshte ot malko dete sam varvqla palna I visoka,no mi pisna vsi4ki okolo men da sa po slabi ot men,a da qdat kakvoto iskat.Povecheto mi priqteli mi kazvat che ne izglejdam debela izoshto,no az se chyvstvam I znam che e taka.Kogato se pogledna v ogledaloto zapocham da mislq che ako otslabna s oshte 20 kilograma shte izglejdam po dobre. Kakvoto I da pravq za da otslabna ne pomaga I se chyvstvam nishtojna.Mrazq se ako izqm neshto koeto ne trqbva I vinagi se obvinqvam che ako ne qdox dnes shteshe da e po dobre.A roditelite mi me karat da qm.Maika mi e mnogo slaba(48kg.),a bashta mi e(106kg.)Kajete mi kakvo da napravq,molq vi!
Blagodarq predvaritelno!
Здравейте,Диди!
Много ми е трудно да ви кажа какво да правите, това може да решите само вие. Ако искате съвета ми, то той е да се храните здравословно. Вие сте още млада, тялото ви се оформя и развитието ви не е приключило. Много вероятно е именно чрез непрекъснатите диети и лоши хранителни навици да деформирате иначе нормалното си развитие. Изключително важно за вашата възраст е да се храните пълноценно, за да запазите здравето си. Ако наистина имате склонност към напълняване това може да се дължи на ген, на прекомерна употреба на нехранителни и калорични продукти (като газирани напитки, чипс, вафли и т.н) или характерови особености, които на чисто психофизиологично ниво подпомагат задържане на излишни килограми.
Със сигурност е необходимо да поработите за самооценката си и критериите за това да се чувствате добре. Само да ви кажа, че често момичетата страдащи от анорексия не се чувстват добре, нито пък красиви дори, когато тежат и 40 кг., така че не това е критерия човек да се чувства добре със себе си.
Ако имате нужда от друга помощ или подкрепа, ние сме насреща!
Успех!
Здравейте!На 13 съм, момиче.Проблемът ми е следният.Нямам апетит, мога да издържа цял ден без да хапна нищо.Старая се да не го правя, обядвам, вечерям и може да се каже, че хапвам нещо, преди вечеря.Не закусвам, не защото не искам, просто не мога.47кг. съм, но съм много слаба.Приятелките и родителите ми се притесняват да не съм болна или нещо такова.И от месеци почти винаги имам малко хрема.И най-гадното, всяка сутрин ми се повръща, много.
Може ли да ми дадете някакъв съвет?Не мисля, че съм анорексичка, защото аз виждам колко съм слаба, не пазя диети и т.н.
Благодаря предварително!!
Здравейте, Лиса!
Предлагаме ви да дойдете на среща с екипа на сдружението. Тъй като сте непълнолетна, е желателно да дойдете с някой от родителите си. На нея можем да поговорим по-задълбочено за евентуалния ви проблем и какво може да ви предложим ние, за да го облекчим и да ви помогнем.
Липсата на апетит може да се дължи на много и различни емоционални и психически промени, през които минавате, но да не е нищо опасно.
Все пак, ако имате някакви конкретни здравословни оплаквания, ви съветваме да се консултирате с личния си лекар.
Може да ни намерите на телефона в сайта.
Желаем ви успех!
Здравейте отново! Багодаря за бързият ви отговор.
Искам да питам дали спадам към това заболяване или не? Проблема ми е такъв: Аз съм на почти 24 години и съм 65 кг и височина 2 метра. От както се помня все съм под нормата и незнам какво да правя, за да променя това. Можете ли да ме насочите към нещо или към някого, който може да ми помогне да изляза от този омагьосан кръг. Омагьосан кръг го наричам, защото не съм мръднал от тези килограми от 8-ми клас, храня се по 3-4 пъти на ден и всеки ден храната ми е разнообразна. Искам някакъв съвет.
Здравейте!
Не можем да ви сложим диагноза за заболяване, дори и при по-подробна информация за състоянието ви. Като начало, е желателно да посетите личния си лекар и да се посъветвате с медицински лица, за да сте сигурен дали имате здравословни проблеми. Ако имате желание, може да се видите с един човек от нашия екип, за да споделите притесненията си и да ви кажем какво можем да ви предложим ние като алтернатива. Съветът ни е да се консултирате с различни специалисти, докато намерите вашия начин да се почувствате спокоен и да разрешите тревогите си.
Може да ни намерите на телефона в сайта.
Желаем ви успех!
На 14 години съм. Висока съм 1.70м и преди 3 месеца и половина тежах 70кг, но тъй като имах доста излишни мазнини реших да се взема в ръце и да премахна излишните килограми. Храня се здравословно(въпреки че понякога си позволявам малко снакс), свалям килограмите плавно и сега съм 61кг. Но преди 2 седмици сякаш нещо щракна в мозъка ми и щом изям нещо малко по-вредно (освен плодове, зеленчуци, месо, млечни и пшенични продукти) просто полудявам. Веднага ме обзема желание да изгоря част от калориите чрез упражнения. Ако можете да ми дадете съвет как отново да съм под собствения си контрол ще съм ви много благодарна.
Здравей, анонимка!
От това, което споделяш, разбирам, че нещо се е случило преди две седмици, което те е предизвикало да направиш промяна в начина си на мислене. Опитай се да се сетиш какво се е случило в този период. Дали си се скарала с някой, дали си получила някаква забележка, която не си харесала, дали просто не е имало нещо, което е предизвикало съзнанието ти да изключи и да се насочи към тялото ти и към мисълта за външния ти вид. Запитай се дали се харесваш по начина, по който изглеждаш, дали не искаш да се храниш здравословно просто, за да получиш одобрението на хората, които те заобикалят. Всеки в някаква степен е суетен и иска да бъде харесван, но най-важното е ти самата да се харесваш, да правиш неща и да се храниш по начин, по който да доставяш удоволствие на себе си. Опитай се да се насочиш към други интереси, които имаш, да правиш и други неща, които ще те накарат да се чувстваш добре. Поговори с близките си хора, сподели с тях нещата, които те тревожат и се опитай да мислиш за бъдещето и за нещата, за които мечтаеш и искаш да ти се случат.
Много е вероятно това, което ти се случва да бъде просто етап, през който ще минеш. Недей да се фиксираш в него, а се опитай да се възползваш и да промениш за добро начина си на живот.
Надявам се, да съм ти била от полза!
Пожелавам ти успех!
Здравейте…. от скоро се замислям и имам чувството,че реално имам проблем. От години не хапвам никакво месо и нищо свързано а нео,като постепенно отказвам и другите храни…в момента менюто ми се свежда до няколко неща ,които се броят на пръсти. Посроянно си мисля ,че съм мн дебела,броя калории и чета етикети,не ям хляб и какво ли не,….. често забравям какво мисля,мн съм раздразнителна,съня ми е ужасен и през деня се чувствам зле….Не знам дали имам проблем,но след прочетеното …..мисля ,че имам……
Здравейте! Дъщеря ми е на 18 г. и има повечето от гореописаните симптоми. Много се притеснявам, незнам към кой да се обърна. Ние сме от провинцията, близо до София. Може ли да ми помогнете с адрес, телефон, име на специалисти и съвети.
Здравейте,госпожо!
Нашият екип работи именно с такава проблематика. Телефонът на Сдружението е 0876 566 557, работим в центъра на София. Предлагам ви да ни се обадите и да обсъдим въпросите,които ви вълнуват.
Поздрави!
Здравейте. Не зная как да задам удачно въпроса си, затова ще се постарая да го направя директно.
Аз съм на 20 години, като от две години имам анорексия невроза, с която се справям доста добре в последно време, ала тя беше предшествана от обсесивно-компулсивно разстройство, както и от генерализирана тревожност, както и от други невротични смущения. По мойте наблюдения анорексията ми просто обобщи огромните тласъци стрес през годините и като цяло намирам произхода на всичките си психични проблеми изначално еднакъв. ( като отклик на дългогодишно семейно насилие) Та, въпросът ми е заплашва ли ме шизофрения? Наскоро четох някъде (и сигурно питам тук за свое утешение) едно предположение, че шизофренията е повреда в следствие на свръх- производство на тревога и адреналин. Имам шизофрения в семейството, а това което най ме безпокой е, че вече не живея при родителите си една година, имам чудесен дом и прекрасен приятел, с които се обичаме и като цяло всичко като обстоятелства е благополучно, въпреки това едвам проядох отново, но усещам как пак просто получавам пристъпи на паника и тревога, и не мога да излизам много-много, защото се побърквам от стрес и така нататък и така нататък.
Знам, че ви задавам страшно разхвърлян въпрос, но щом сега всичко е наред и аз пак съм луда, какво ще става за напред с мен? Чисто теоретично е мога ли да предположа, че е повече от допустимо от такъв опит с неврозите, това нещо просто да прогресира, защото мозъка ми е бил подложен на твърде много атаки? Чудя се често и ми се иска оправянето ми е да в мой ръце, но това просто да остана така, защото освен тялото ми и психиката ми да е просто осакатена, като функционалност и това да е безвъзвратно и да е отвъд волята ми?
Здравейте,Никол!
Задавате въпрос, на който едва ли някой може да ви отговори категорично. Има редица хора, които са заболели от шизофрения без преди това да са се оплаквали от други невротични или психотични състояния, както и обратното. Не ми е известно и да има такава статистика. Все пак ако имате желелание да се запознаете подробно с етиологията на шизофренията ви съветвам да се обърнете към психиатър.
Иска ми се да ви кажа друго – чрез болестта,независимо каква е тя, организма търси начин да възвърне своята хомеостаза. Всяко едно страдание е израз на незадоволени потребности, казано в най-широк смисъл.Болестта е начин на човека да се справи с дадена ситуация. В този смисъл всеки човек може да се разболее от шизофрения, както и от всяка една друга болест. Колкото до волята нейната роля тук е в това да не се отказвате да търсите своите начини да се справите с трудностите си, да не спирате да опитвате. Не е възможно само с воля човек да се пребори със симптоматики,каквито вие описвате. Уверявам ви, че изхода е само във ваши ръце и само от вас зависи как ще живеете – в здраве или болест. Това не означава,че може да излезете сама от състоянието, в което се намирате. Обвиненията и отчаянието нямат място тук. Има специалисти, които могат да ви помогнат, докато вървите по този път.
От сърце ви желая успех и ако може да сме ви полезни с още нещо ние сме насреща!
Здравейте, искам да споделя за състоянието ми, понеже напоследък съм наистина уплашена за здравето си. Аз съм на 21 и имам дете на 1 годинка. Преди забременяването ми бях 50 кг.163 см. Когато забременях стигнах до 67 кг. Гледах да не се лишавам от никаква храна заради бебето. След раждането всичко се обърна наопаки. Отслабването ми се превърна във фикс идея. Само 1 година след раждането вече съм 48 кг.,което не ме плаши толкова. Плаши ме режима ми на хранене. Храня се от време на време. Пропускам закуската, на обяд по принцип ям нещо от сорта на бисквити, банан или каквото намеря, но само не и нормална храна, която съдържа всички необходими неща, от които се нуждае организма, за да бъде пълноценен. Не спортувам, но гледам да се движа много, за да не кача килограми. В моето меню вечерята не съществува. Ако огладнея вечер и случайно хапна нещо, след това изпитвам ужасни болки в стомаха, което ми се случва не само вечер. Нямам апетит. Пристрастена съм към сладкото, но пак гледам да ям с граници. Не мисля, че съм извънредно слаба. В момента отслабването не ми е от голямо значение, но ако сваля още няколко килца няма да е лошо, въпреки че не се старая да го постигна. По принцип никога не съм се старала към отслабването, никога не съм била на разни диети и тем подобни. Струва ми се, че причината е в непостоянно хранене. Понякога просто нямам време да хапна, което не ме притеснява особено. Нещото, което най – много ме плаши е, че на 2-3 пъти нощем се събуждам от ужасяващо гадене и повръщане. В последните няколко месеца менструацията ми закъснява с по 1 седмица и се страхувам да не спре. Не искам да спра цигарите, защото се упасявам, че може да напълнея. Други симптоми не съм забелязала, но тези мисля, че са ми достатъчни да се тревожа за здравето си. Моля дайте ми някакъв съвет.
Здравейте,Елена!
За съжаление не мога да ви дам точен съвет, защото според мен при подобни трудности съветите не помагат! Предлагам ви като за начало да се обърнете към лекар, за да проверите на какво се дължат гаденето и повръщането вечер, липсата на апетит и нередовната менструация. Преди да си направите нужните изследвания и прегледи няма как да знаете каква е причината за оплакванията ви. Разбирам, че не се храните редовно, но не ми стана съвсем ясно каква е причината за това – защото нямате време,както споменавате или защото се въздържате от храна. Ако причината е първата просто си направете подходящ режим на хранене и се придържайте към него или се старайте да се храните с пълноценна храна, когато сте гладна и нека това бъде на първо място по важност за вас. Колкото до стомашните болки след ядене, те едва ли са учудващи в ситуацията, която описвате, но тук също е нужно да се изкаже доктор. Имайте впредвид, че начина ви на хранене може да доведе до по-сериозни стомашни проблеми, така че вземете мерки на време. Ако причината да се храните по този начин е втората, то тогава ние бихме могли да сме ви от полза ако решите да търсите причините за проблема си и начини за справяне с него.
Успех!
Забравих да спомена, че се притеснавам да не се разболея от нещо или пък след време да имам проблеми,например със зачеването. Менструацията ми от няколко месеца не е много редовна. Има ли повод за притеснения наистина….
Здравейте,Мери!
Искам да започна с това, че ние не сме лекари и не поставяме диагнози! Ако имате нужда от такава ви съветвам да се обърнете към доктор, който има опит с разстройствата на хранене. Както може би и вие сте забелязали някои от признаците на анорексия съвпадат с разказа ви, но това НЕ означава, че страдате от нея.
Да, това, че нямате редовна менструация е притесняващо и разбира се, че трябва да посетите лекар, за да установите причината. Дали обаче ще имате по-нататъшни проблеми няма как да се знае на този етап. Има много жени, които са страдали от анорексия и след време зачеват без проблеми, така че не се тревожете за това, което не означава да не си обърнете внимание навреме!
Нужна ми е много повече информация и редица въпроси, които да ви задам, за да мога за излизна с някакво становище. Според мен важното в случая е вие сама да си отговорите на въпросите, да сте наясно със себе си каво точно и защо го правите, за да знаете на къде да продължите. Ако имате нужда от помощ в търсенето, сме на ваше разположение.
Успех!
Здравейте. Аз съм момиче на 17,висока съм 1.76. Юли месец бях 54кг, сега съм 50. Не спазвам диети,но съм се вманиачила по хранителения ми режим (храня се през 3 часа). Пия по 2 литра на ден.Тренирам волейбол от доста години,а през лятото когато нямаме тренировки обикновено правя упражнения почти всеки ден по 15-20 минути.
Не исках да свалям през лятото, но така се получи. Роднините ми страшно много се притесняват, защото храната ми е еднообразна (най-често ям: кисело и прясно мляко с мюсли, яйца , зърнени култури,бисквитки, плодове). Ограничавам се от тестени, пържени и сладки храни ( със сладките ми е най-трудно ) . Не ям месо, нито риба, просто защото не ми харесва и не обичам.Също така не ям и хляб. Не мисля, че съм склонна към напълняване, но въпреки това пак се притеснявам, ако наруша хранителния си режим, че ще надебелея. Не искам да отслабвам повече. Майка ми иска да отидем на доктор за да ми направи изследвания и при диетолог, който да ми състави подходящ режим на хранене. Не съм много съгласна да ходя, но …
Приятелите ми казват, че съм много слаба, но аз не се възприемам като такава.
Някой от признаците по-горе отговарят и за мен. Има ли реален проблем или не ?
Здравейте,не исках да пиша и аз,но мисля че вече и аз имам нужда от съвет или дори среща със специалист ..преди 7 месеца родих,забременях на 64 кг,при раждането бях 88кг…за около 4 месеца свали 30кг…до сега са общо 33,34кг…никога не съм била по слаба …всички около мен ми казват,че имам проблем,но аз не го виждам,аз не се виждам слаба..дори напротив…54,55кг съм в момента и това ме съсипва защото аз ги виждам много…косата ми капе ..не спирам да се виждам дебела и ужасна,а в същото време се усещам ,че нямам сила за нищо …преди две седмици ме оперираха от спукано жълто тяло което беше довело до кръвоизлив в корема и от тогава съм още по изнемощяла…бих искала да ми препоръчате специалист ,след раждането дойдоха и семейни проблеми който може би повлияха най-много на състоянието ми във момента…единствената храна която приемам най-често за тия седем месеца е шоколад и вода …
Здравейте, Катя!
Ще се свържем с вас лично на посоченият адрес!
Здравейте,на 27 години съм,2007 год.родих дъщеря си и след това напълнях от 55 кг. стигнах до 70.2009 год.започнах диети и от тогава съм само на ограничаване в храната.изследвания си правих заради косопад но не намериха причина да имам косопад понеже всички изследвания са в нормата.започнах да ставам а социална,нервна,спортувам за да некачвам килограми,испитвам вина ако се нахраня добре,попринцип обичам храната но нехапвам от страх да не надебелея,и се качвам на кантара по 2 пъти на ден никаде не ходя без него дори на почивки.нямам сили дори немога да спя добре вече през ноща се будя от нервност имам чувство че съм кълбо от нерви през ноща.Въпросът ми е дали не е някакъв стадии на анорексия и трябва ли да потърся помощ?
Здравейте Анелия, оплакванията за които споделяте, според мен заслужават сериозно внимание.
Ние от „Вега“ не поставяме диагнози, ако имате нужда, това би могъл да направи лекар.
Най-важното според мен е дали вие усещате нужда да потърсите помощ. Ако желаете, ние можем да ви предложим индивидуална и/или групова терапия, чрез които бихте могла да потърсите корените на вашите оплаквания и заедно да работим по преодоляването им.
Бихте могла да поискате направление от личния си лекар и да се срещнете с психиатър.
За успокояване на симптомите на нервност можете да се обърнете и към хомеопат, който да ви предпише лекарства съобразени с нуждите ви.
Изборът е ваш.
Желая ви всичко добро.
Zdraveite 🙂 Az sum Sabrina i sum na 14 godini. Tegloto mi e 51 kg i sum visoka 1.65 🙂 Dobre li e tegloto za vuzrasta mi i godinite ? Bladodarq 🙂
Здравейте Сабрина, съотношението между ръста и теглото ви е нормално според Индекса за телесната маса (BMI).
Здравейте 🙂 На 14 години съм , а до преди няколко дни бях 43 кг сега съм 41 ,корема ми се подува и ръцете ми винаги са студени,ръцете ми са слаби също отслабнах и в рамената костите ми се виждат и това не ми харесва не съм пазила никаква диета ,но виждам,че корема ми е подут след като ям дори малко .Не ям много дори не мога да изям една филия хляб,нямам много апетит ям само сухи храни и червата ми постоянно къркорят.Нашите постоянно ми натякват ,че съм адски слаба и че съм болна,това ме натъжава не искам да съм прекалено слаба…Обръщам се към вас за някакъв съвет,ако може 🙂
Здравейте Димана, липсата на апетит и дискомфортът в корема и червата, които описвате могат да се дължат на различни причини. Според мен е добре да споделите проблема си с личния си лекар, както и да посетите гастроентеролог за да се установи имате ли медицински проблем със стомаха и червата. Помислете, дали бихте могла да разнообразите менюто си с храни от по-високо качество, освен „сухите храни“, които споменавате. Това биха могли да бъдат плодове, супи, пиле, риба, кисело мляко, сурови ядки и др. Добре дошла сте и на среща с представител на екипа ни, на която на базата на по-подробна информация от ваша страна бихме се опитали да сме ви по-полезни. Тъй като сте под 18 год. възраст е нужно, ако ни посетите, това да е в компанията на един от вашите родители.
Поздрави!
Благодаря много ,ще се консултираме с личния си лекар 🙂
Аз тежа 50 кг и определено искам да отслабна .. ям само плодове и зеленцучи и се чувствам виновнаа .. това проблем ли се ?
Здравейте Джесика, дали начинът ви на хранене и начинът по който се чувствате е проблем за вас, можете да прецените само вие. Ако вие не се чувствате добре бихте могла да потърсите помощ от личния ви лекар,психолог, психиатър или друг специалист. Пожелаваме ви успех.
Zdraveite, kazvam se Monika na 03.05.2013 shte stana na 13. Tazi tema mi se stori dosta interesna i reshih i az da spodelq neshtichko. Ot dosta malka piq mnogo CocaCola i pochti ne piq voda. Vsichki mi kazvat che tova e mnogo losho. Sega sam dosta visoka kam 1.65 m. i sam 35 kg. Obicham da si slagam mnogo neshta za qdene no vinagi ostavqm na kraq savsem malko. Sutrin kam 11:00 qm sandvich v uchilishte, sled obqd kam 16:00 kogato se varna ot uchilishte pak qm neshto no mnogo malko i vecher qm mnogo a ponqkoga dori ne qm. Bashtami se pritesnqva mnogo za men kakto i az. Veche nqma nishto koeto da mi se doqde. Mrazq meso, am mnogo malko i osnovno pilechko, vse pak obicham da si hapvam fileta i razni drugi produkti ot meso. Strannoto e che az obojavam pileshka supa NO BEZ pile, supa topcheta NO BEZ topchetata… Mnogo sam pritesnena za sebesi zashtoto kogato se vidq v ogledaloto i vijjdam kak pleshkite i rebrata mi “iskachat“ i se pritesnqvam da si oblecha banski ili nqkakav potnik. Tai kato az ot 2 godini jiveq v Ispaniq i tuk e dosta toplo veche horata hodqt na plaj i e dosta priqtno, no az hodq sas klin i v sashtoto vreme s danki, teniska,suichar i qke. Dosta e stranno no vinagi mi e studeno. Predi 1 sedmica zapochnah da ticham s edna priqtelka , no nqmam nikakva energiq, bolqt me muskulite mnogo i se izmorqvam. Obichaino sedq po cql den pred kompiutara ili tancuvam, zastoto tancite sa moqta stihiq! Qm mnogo sladko i doktorite sa mi kazvali dva pati che ako prodaljavam taka shte stana diabetichka, za tova sprqhda qm tolkova shokolad. Ima oshte neshto ot koeto se pritesnqvam mnogo, az v momenta rasta i trqbva da qm i piq technosti zada imam zdravi kosti i da stana visoka, no az nemoga da qm ako ne sam gladna a az ogladnqvam v 11:00 sutrin i v 02:00 prez noshta. Ot dosta vreme si lqgam mnogo kasno i nemoga da se sabudq za uchilishte, nqmam energiq, ne se sredutuchavam i ne si spomnqm materiqla koito sam uchila v klas. Chudq se dali da otidq pri nqkoi lekar koito da mi kaje podrobna informaciq i dali az sam anoreksicha, e da no me e strah ako lekarqt kaje: ti si anoreksichka… MERSI ZA VNIMANIETO I OTDELENOTO VREME!
Vaprosat mi e: Imam li nujda ot sreshta s nqkoi lekar?
Здравейте Моника, не знам дали сте обсъждали притесненията си с вашите родители. Ако не сте, смятам че е добре да го направите. Както сама отчитате балансираното хранене е особено важно в този етап от живота ви. Ако имате нужда да поговорите с представител на нашия екип относно проблема си, сте добре дошла заедно с някой от вашите родители. Бихте могла да поговорите с личния си лекар или да посетите болница Токуда, където имат отделение работещо с млади хора, които се оплакват от проблеми с храненето. Ако имате нужда от нас потърсете ни по телефона посочен в Контакти на сайта ни. При всяко положение вие и вашите родители сте единствените, които можете да решите как да подходите към проблема, независимо от мнението на специалистите, били те лекари или психотерапевти.
Желая ви успех.
Аз съм момиче на 12 и съм 162 и тежа 42 килограма и искам да ги сваля до 39 . Но след като се поразрових в интернет и видях ужасни снимки малко ме хвана страх !!! Ако отслабна толкова ,анорексик ли ще стана?
Здравей,Стефани!
Запитай се защо искаш да отслабнеш на твоята възраст. Логично е на тези години да наддаваш както на сантиметри, така и на височина. Попитай се тези 3кг. какво в живота ти ще променят. Надявам се да не стигнеш до анорексия, но на този въпрос никой не може да ти даде отговор, единствено ти можеш да вземеш решенията и да направиш изборите в живота си.
iskam da rasbreta dali tova normalno
Az sum na 21 godini i sum visoka 1 i 72 , a sum 44 kilograma. Neznam tova normalno li e pri polojenie 4e ot dete sum si slaba , no vse po 4esto horata me pitat dali sum anoreksi4ka . Pritesnqvam se da ne bi da sum bolna , az ne se haresvam i iskam da napulneq ,no ne moga . Imam mnogo burz metabolizum ,vednaga sled hranene hodq po golqma nujda . Hranq se po 2 puti na den, rqdko po 3 puti , no vzimam sravnitelno golqmo koli4estvo hrana koqto kakto vi kazah po gore sled okolo 30 min hodq po golqma nujda. Za men tova ne e normalno no neznam kakvo da napravq .Imam i anemiq otkriha mi q predi okolo 3 godini ,skoro si pravih izledvaniq i uj sa normalni i vsi4ko mi e v normite ,no vapreki tova sum ujasno slaba. Konsultirala sum se dosta puti s li4niq si lekar i toi otri4a da sum bolna ot anoreksiq ,a kazva 4e tova e nasledstveno i imam strukturata na edin ot roditelite mi koito su6to e slab , no vupreki tezi fakti az si mislq 4e sum bolna za6to ne e normalno na tazi viso4ina da sum s tezi kilogrami . Mojete li da mi kajete po kakav na4in da napulneq ili sum bolna ot anoreksiq i tova da napulneq e nevuzmojno?
Здравейте,Сиса!
Щом не се чувствате комфортно с тялото си и начина си на живот, значи имате проблем. От това, което споделяте, няма как да ви кажем какво точно ви има или да ви дадем някаква рецепта, за всеки „нормално“ е нещо различно.
Предлагаме ви една среща с част от екипа ни, на която да ни разкажете по-подробно за начина ви на живот и ние да ви запознаем с нашите методи.
Може да ни пишете директно на имейла или да ни намерите на номера на Сдружението.
az nesam bola ot anoreksiq i da no gospot me opazi no smqtam 4e moita nai dobra priqtelka e bolna otaz ko6marna bolest tq s6to zapo4na s depresiq majati q ostavi s dve deca i to v 4ojbina sama sled 8 gbini se sravq6e nqkak no sega az q vijdam kak slabei i to bzo oslabnala e za 5 meseca 25 kl mnogo e razdraznitela iznervena kazva vse na 4ernoto bqlo nemoje da poema xrana sled xranene i stava lo6o po4va sarcebiene i trqbva da povrne i se zaklu4va v banqta i povr6ta kazva s6to 4e xorata okoloneq qdablodavali kak se xrani no tova nee vqrno az sam tam i go vijdam 4e nee taka neznam za6to no nesi priznava 4e ima problem kazva ni6to mi nqma zdravasam no az q vijdam kak postepeno i svaq kilogramite .Molq daite mi savet kak da i pomogna !
Здравейте, Мария!
Разбираме ви, че се намирате в трудна ситуация, но за съжаление няма как да ви дадем нужния съвет. Това, което можете да направите, е да се опитате да приемете положението на вашата приятелка и да не я третирате като болна. От споделянето ви, не става ясно дали тя всъщност има поставена такава диагноза от лекар, така че това е нещо, което е добре да се направи.
Ако имате желание, може да се срещнете с някой от екипа ни, за да се консултирате по този проблем.
Мога ли да се нарека анорексичка, при положение, че виждам себе си в 70% от написаното по-горе? ИТМ ми е 18,2, като имам плосък корем от активен живот, нямам цици по ген, но дупе за мачкане – колко щеш. Следя стриктно храната, която приемам, страдам и нервнича, като кача килограм, но понякога се изкушавам и изяждам обилно количество храна (булимия???), обичам да изпразвам червата си, защото усещам тежест и бъркоч в корема си, имам гастрит, а до скоро и хроничен запек, отслабнах наскоро с 5-6 килограма, но супер много се харесвам така, харесват ме и хората, освен дебелите ми приятелки и баща ми, които ме критикуват, че съм анорексичка и за това задавам въпроса си. Възможно ли е да притежавам това заболяване, при положение, че осъзнавам, че изпадам в депресии, опитвам се да се контролирам, чета доста за анорексията и булимията, както и на външен вид съм супер, а не като тези кокалести девойки, които ги пускат в интернет? Възможно ли е здравословния начин на живот да се е превърнал в табу и да се упрекват всички, които искат да изглеждат добре и се грижат за акумулатора на тялото си? Не забравяйте, че не всички са генетично слаби, с бърз метаболизъм и силен имунитет. По написаното по-горе 80% от хората трябва да са анорексици. Да не кажем, че 100% от атлетите следят калориите, които приемат и гладуват, когато се наложи.
Здравейте,Криси! Ние не поставяме диагнози и не това е нашата работа. Разбира се, че има разлика между здравословния начин на живот и хранителните зависимости, но това би била дълга дискусия. Ако имате нужда от помощ, за да изясните за себе си дали имате проблем с храната или не ние бихме могли да Ви помогнем.
Здравей, Теди! От споделянето ти разбираме, че начинът ти на хранене, създава проблем за теб и родителите ти. Твърде вероятно е да се касае за разтройство на храненето, но сигурна диагноза може да се постави само от специалист (педиатър, психолог или психиатър). Групите, които Сдружение „Вега“ провежда са само за пълнолетни. Ако ти и родителите ти имате желание, можете да се свържете с нас, за да организираме за вас среща със специалисти от нашето Сдружение, на която да обсъдим състоянието ти и да можем да ви дадем по-конкретни препоръки. Тази консултация ще бъде безплатна за вас.
Az sum na 13 godini i sum 35 kilograma. Tova normalno li e ? Maika mi i bashta mi postoqnno mi natqkvat che sum prekaleno slaba i az sushto go vijdam . Opitvam se da nadebeleq i da se hranq normalno ,no az prosto nqmam apetit. Hranq se tvurde bavno i ne si izqjdam vsichko. Akogato se hranq normalno koremut mi zapochva da me boli i chesto tova vodi do povrushtane ,bez da go predizvikvam. Suvsem skoro i gadjeto mi me zarqza i se chuvstvam samotna i chesto placha . Roditelite mi mi nasajdat ideqta che sum bolna ot anoreksiq ili bolemiq i az sushto zapochvam da se da se pritesnqvam ,no po nqkakva prichina az prosto nqmam apetit. Bolna li sum?
Благодарим за споделянето, Васи! Много често разстойствата на храненето започват внезапно и картината им се разгръща бързо. Екипът на Сдружение „Вега“ предлага индивидуална и групова терапия за хора с различни видове разстройства на храненето. В случай, че имате желание да работите за справяне с възникналото при Вас нарушение, можете да се свържете с нас.
Здравейте, всичко започна преди няколко месеца, началото на лятото, когато осъзнах, че съм напълняла драстично,без да усетя,това беше много болезнено за мен, дрехите ме стягаха,плачех по цял ден и отказвах социални контакти, тъй като се срамувах от себе си, отвращавах се всеки път, щом се видя гола в огледалото. Реших, че трябва да направя нещо.Започнах да ограничавам драстично храната по отношение на количество и качество.Ядях само салати и плодове.Започнах да тичам всекидневно, в началото малко.В един момент осъзнах,мисля единствено и само за теглото си, мерех се по няколко пъти на ден.Започнах да изтезавам тялото си като тичах по 7-8 км всеки ден,почти никога не пропусках, а ако се наложеше да пропусна се мразех и се чувствах дебела.Времето застудя и вече тренирам вкъщи.Всеки ден, минимум по 3 часа.Не ям месо от половин година.Стриктно следя с какво се храня.Основно с плодове,зеленчуци,понякога ориз.Когато ям ориз после се мразя и се чувствам дебела и подута и веднага започвам да тренирам, защотон се страхувам,че ще напълнея.Приятелят ми казва, че изглеждам много слаба, но когато се видя в огледалото се намирам за пълна.загубих 7-8 кг,но от тренировките имам плътна мускулна маса.Осъзнах,че съм вманиачена по темите за здравословно хранене, готвя всеки ден за близките си, доставя ми удоволствие да приготвям и сервирам храна,но никога не ям от нея, приготвям за себе си отделни неща.Близките ми казват, че имам проблем,тъй като това поведение не е нормално за мен.Изпитвам болезнен страх от напълняване.Всеки път, когато кантарът покаже няколко грама отгоре изпадам в криза.Не знам какво да правя…..
kato 4eta vsi4ki tezi nesta i resih da vi pisa visoka sam 173 a teza 53kg iskam da ka4a kila yam nese ograni4avam ot nisto nay mnogo obi4am slatkoto no kila neka4vam ne se hrana pravilno zakusvam po edna filiyka no ve4er nay mnogo yam no sled seko yadene mi se poduva korema i imam zapek i pia rashlabitelni hap4eta predi mi se e slu4vbalo da sled kato pia mnogo voda mnogo pati ako se naveda po4vah da povrstam zatova se obrnah kam vas tova nesto zna4i li 4e imam priznak za anoreksia
Здравейте Боряна, ние от „Вега“ не постававяме диагнози. Това може да напрви само лекар и то след като ви прегледа и получи по-подробна информация от вас. Ако искате да обсъдите тревогите си относно начина си на хранене, предлагаме ви индивидуална консултация, на която да научим повече за проблема ви. Ако можем да сме ви полезни с това обадете ни се на 0876 566 557. Всичко добро.
az sam na 27 godini i sam 1, 45 tegloto mi e 38 kilograma ne se hranq normalno i vinagi kogato qm neshto gledam kakvi kalori sadrja a kogato se nahranq hodq po golqma nujda, no me pritesnqva nai mn. tova che se hranq po edin pat na den i to po dve vilii hlqb. ne se haresvam tolkova slaba no vapreki tova se chustvam dobre na tezi kilogrami, a kogato sam nat tqh se chustvam kato balon. ponqkoga si mislq che imam problem a druk pat si kazvam che vsichko e nared i si vaobrazqvam no istinata e che tegloto mi e plasheshto i sam slaba no nqmam apetit.
тя се е подложила на строга диета,която влючва само сурови зеленчуци и варено месо,но яде доста малко,отказва да приеме,че има проблем и твърди,че теглото и е нормално,а от миналия месец до този е загубила 7 кг.
Това поведение опредлено е притеснително, независимо дали се дължи на анорексия или не. Диагноза анорексия може да постави само лекар.
За съжаление хората, които се хранят оскъдно, често отказват да обсъждат тази тема с близките си и това прави ситуацията още по-сложна.
Ако теглото на момиче на възраст от 19 години със ръст1.70 достигне 38 кг.,въпреки лабораторни изследвания на кръвта във норма,може ли да се счита за проблем?
Здравейте Вили, дали е проблем зависи на първо място от преживяването на момичето. Ако тя го преживява като проблем, значи е. От медицинска гледна точка,в течение на времето, поднорменото тегло би могло да доведе до нарушения в сърдечно-съдовата система, костите, хормоналния баланс, както и с всяка друга система в организма.
Не знам дали спадам към тази или някоя от другите групи. Не повръщам, нито се опитвам да го предизвиквам. Но поддържам много ниско тегло. Сега е около 52 килограма за 180 ръст и се чувствам дебела. Целта ми е пак да сваля до 48, защото просто не се харесвам, не се понасям. Броя всяка калория. Всеки ден си правя план и го спазвам. Подлагам се на изтощителни тренировки и просто не мога да престана. По празници, а и не само се случва да прекаля и да се натъпча и после се мразя заради слабата воля. Не пия сладки напитки, не ям пържено, нито свинско, нито сладко, освен плодове, все по-рядко сирене, не ям бял хляб, нито паста или пица. Става все по-зле. Започна миналата година. Нямах идея за хранителната стойност на каквото и да било, но бързо научих и започнах да си водя дневник. Свалих от около шестдесет до четиридесет и осем през лятото. Всяка моя мисъл е насочена към храна, тренировки и външност. Тегля се поне пет пъти на ден. Отбягвах темата и се изолирах от всички, но истината е, че съм нещастна. Просто е ужасно и не мога да си затварям очите повече… Не знам какво да направя.
Надежда, според мен много по-важно от това към коя група спадате е как се чувствате. Благодаря ви за откровеното споделяне. Ние от „Вега“ сме на ваше разположение за среща.
На нея може да обсъдим по-подробно всичко, за което ни пишете, можете да зададете въпросите си, а ние да ви дадем нашето мнение и варанти за помощ. Тази среща би била безплатна. Ако прецените, че имате нужда от нея пишете ни на e-mail или ни се обадате по телефона,за да се уговорим. Всичко добро!