Споделяне за булимия. Въведение
Здравейте, приятели! Казвам се Нели Белева и се излекувах от булимията и системното си преяждане! С гордост заявявам това, защото усещам, че минах през собствения си ад и надвих себе си.
Излизам на светло с името си, защото булимията не е нещо срамно. Напротив, гордея се с факта, че съм преодоляла тази болест. Твърде малко се говори и знае за нея. Всичко е в областта на срамното и потайното. Реших да изляза от комфорта на анонимността, тъй като има прекалено много анонимни хора. А с това добивам усещане за анонимност на проблема. А той е реален, както аз съм реална.
Със сигурност и вие познавате хора страдащи от същата или подобна болест, само че не знаете за тях. Защото те крият и го правят много усърдно. И в същото време им се иска да го изкрещят на целия свят – да изкрещят болката, отчаянието, страха и факта, че всеки ден правят крачка към самоунижението си.
Моя приятелка ме помоли да споделя какво преживях с булимията. С радост установих, че ми е много трудно да се върна назад и да си спомня как светът ми се въртеше около храната, по-точно как храната беше моят свят. Напълно съм заличила телесния спомен за повръщането. Като в мъгла си спомням как не можех да си представя, че няма да повърна след хранене. Текстът по долу е от 8 юни 2004, когато повръщах всеки ден.
Споделяне:
„Мислите на една булимичка, надвесила се над тоалетната чиния, завряла дълбоко показалец в гърлото си в отчаян опит да повърне.:
Да. Да. Това съм аз. Какви мисли минават през главата ми…
Първоначално се боря със съвестта си – дали да се насилвам да повръщам. Защо ми е да се освобождавам от погълнатата храна, нали организмът ми ще я преработи? Но докато я смели, аз ще пукна. Тази тежест, тази непоносимост… трябва да се освободя от изяденото. Най-накрая влизам в тоалетната. Заключвам се. Никой да не влиза.
Хайде, хайде, Нели, покажи на кенефа какво можеш! Не се притеснявай! Заповядай, имаш място за изява. Бъркай! По-дълбоко! А така! Мммммммммм, то било готино. Коремът ми се свива, стомахът ми се сгърчва в неочаквана за тялото конвулсия. Дразня си стените на гърлото и от това започва много яко да ми се повдига. Странно, но усещането е приятно. Напъвайки се, аха-аха да получа нещо като оргазъм. Ама вместо това повръщам.
Гледам храната, която преди малко съм яла с настървение. Изглежда като пюре, ама е по-гнусна, понеже няма хубав вкус. Благодаря на себе си, че този път не съм се натъпкала със сирене или друго солено ядене, а с шоколад и сладки. Сладкото е по-лесно за повръщане, защото не ми дразни гърлото. Един вид смазва гърлото ми, след като съм го изтезавала с пръста си, ръчкайки го нагоре-надолу.
Ехеее…. с всеки изминал път става все по-лесно и по-лесно да повръщам! Научвам се. Помня, когато пъхнах пръстче за пръв път в гърлото си. Колко трудно ми беше… А сега съм вече шампион! Де да ми се отдаваше и всичко останало така…
Но не! Няма да се отплесвам! Продължавам да повръщам. Все пак затова съм влязла в тоалетната: да върша работа. Айде, че всеки момент някой ще поиска да ползва банята! Ами, ако ме види?! Бързо, бързо! Този път ще ми е за последно! Нали, нали, нали? Разбира се! И вече започвам нов живот. От утре съм на диета, само плодове и зеленчуци. Само да повърна и този път! Хайде, мамка ти, напъни се! За последно! Какво като ме болят вече мускулите на корема?! Едно за мама, едно за тати, едно за шибания ми живот!
Ето, свърши. Пускам водата в тоалетната. Измивам си наповръщаното пръстче. Изплаквам си устата. Поглеждам се в огледалото. Виж се, Нели! Очите ти са зачервени, насълзени като че си плакала цяла нощ. Лицето – подпухнало, косата – разпиляна и с намокрени краища от плискането със студена вода. Това ли искам? Самозалъгвам се, че е последното, но ще последва още едно последно, още едно и още едно – поредица от последни булимични пристъпи.
В момента ми е леко на тялото, но не и на душата. Тежестта, която усещах преди малко в стомаха си, се прехвърля на съвестта ми. Знам, че не трябва да го правя. Казвам си, че мога да спра, но продължавам. Мечтая да се хвърля от последния етаж, но стоя размазана на дивана. Единственото, което мога да правя сега, е да се самосъжалявам.
Сбогом, сбогом, живот! „
***
Здравейте! От известно време забелязах , че имам проблем с преяждането , започнах и да повръщам , става все по-често и не мога да го владея. Опитах се да игнорирам мисълта , че съм болна от булимия и се опитах сама да се справя , но е трудно и продължавам да изпадам в кризи , не знам какво да правя. На 18г. съм и си мислех да споделя на майка си , но ме е страх , не искам да я притеснявам. Исках да се обърна към психолог , но пари нямам , тъй като съм последна година в училище и нямам време да работя. Моля ви за някакъв съвет , как да се справя със ситуацията , защото губя контрол и вече не се издържа.
Здравейте,
Единствено мога да ви посъветвам да поговорите с човек, на когото имате доверие. Разбираемо е да ви е страх, но докато не започнете да говорите за проблема си и да го признаете на някого, няма как да започнете да намирате решения за него. Не спирайте да търсите начини да се справите и ще успеете!
Желая ви успех!
Здравейте,пишеви жена на 42г.от Сливен от 17г се боря с тази коварна болест, косатами опада имам хронична умора апатия към всичко и всичко ме изнервя и дразни.Вече съм напълно отчаяна и уморена.Повръщам след всяко ядене и това ме изтощи напълно.Вече се чувствам като жив мъртвец.Моля да ме свържите с Нели и други който могат дами помогнат защтото няма ощте дълго да издържа тази булимия ме убива.Моля за помощ!!!
Здравейте, госпожо!
За съжаление ние няма как да ви помогнем от разстояние. Моят съвет е да се обърнете към колега, който може да посещавате. Ще се свържем с Нели, за да й предадем Вашата молба и при съгласие от нейна страна, ще ви пратим координатите й на e-mail, който сте посочила.
Успех!
Здравейте, не много отдавна открих, че приятилят ми страда от булимия. Яде много, много обича храната, но за съжаление след като погълне всичко започва да му се повдига и докато не повърне не намира спокойствие. Той е на 30 години, а мисля че повръщането е започнало още в пубертета,защото е бил пълничък, сега не желае да говори за това, прави се че нищо няма, но изпитва огризения. Нощем се буди, за да яде,скърца със зъби докато спи..при нас проблемите са много. Психиката му е доста лабилна,отчаяна съм не знам как да помогна, имамхе планове за семейство,но с тази болест..пробвах да се сърдя,да крия храна,да го чакам до тоалетната,да се карам,да говоря спокойно,питам го защо го правиш,но за съжаление той не дава отговор като мъж се срамува. Как да му помогна,ужасно е да гледам любимия си да страда и да се самоубива…
Здравейте Теодора,
Напълно разбираемо е, че вие също страдате от състоянието на приятеля си и имате желание да му помогнете. От това, което казвате, че сте изпробвала, оставам с впечатлението, че се опитвате да го накарате да проумее, че той има проблем. Може би трябва да пробвате различна стратегия. Самият проблем в тази болест, не е храната, тя е средство. Предлагам ви да опитате да го подкрепяте, да го приемате такъв, какъвто е и да не го критикувате за начина му на живот. Може би е редно да го запознаете с последствията от повръщането за организма му (може да ги намерите на сайта ни), за да знае какви рискове поема. Но след това, се опитайте да бъдете негова подкрепа и опора, говорете с него за общото ви бъдеще, за семейството и неговите разбирания и ценности. Може той самия да се чувства несигурен в себе си и по този начин да не допуска, че вие изобщо имате желание за съвместно бъдеще. Това би трябвало да му подейства успокояващо и да ви се довери да споделя повече с вас. Много е вероятно проблемите, заради които е започнал да повръща, да са много назад в живота му и дори той да не си дава сметка. Един от начините за разрешаване на такива въпроси, е психотерапията. Ако той достигне до идеята, че се нуждае от помощ, вие може да го подкрепите и в нужда да отидете с него при специалист. Самата болест се диагностицира от психиатър, но често лекарите предписват лекарства, които са временно разрешение на проблема, затова освен диагноза, е препоръчително да потърсите начин, с който той да разреши проблема си, а не да се научи да живее с него. Важно е да знаете, че решението на приятеля ви трябва да бъде взето самостоятелно, заради самия него, а не заради вас и другите му близки.
Надявам се да съм ви била от полза, а ако имате още въпроси, оставаме на ваше разположение.
Успех!
Марина Любомирова
Здравейте…Прочетох всички коментари реших да споделя и аз. От 2години се опитвам да се справя със същия проблем. Живея в Казанлък преди бях 56кг. С течение на времето и болестта стигнах до 41 кг. Тогава страшно много се уплаших,започнаха и въпроси от страна на родителите ми относно отдлабването. Реших да споделя на баба ми ,тя ме разбра и когато родителите ми се върнаха от чужбина споделих и на тях. През 10 дневния им престой в България ходих на психолог според който проблема ми не бил задълбочен и сама съм можела да се справя. Уви това не стана. Кръговрата продължава и незнам какво да правя.
Здравейте,Емилия!
За съжаление, както сама сте установили, в подобна ситуация човек трудно може да си помогне сам, тъй като лечението на подобен проблем не е въпрос на воля или каприз. Волята е важна дотолкова, доколкото да не се отказвате по пътя към целта. Потърсете специалист в областта, който да ви бъде полезен.
Желая ви успех!
Здравейте!Бих искала и аз да споделя проблема си с вас.Ще започна от самото начало.Преди 2 месеца започнах да си внушавам ,че съм дебела Не всъщност и така бях всички покрай мен забелязваха това.Предполагам това трябва да е нормално все пак съм на 15г.Незнам какво точно ми повлия дали коментарите на хората около мен или самата аз.И така започнах да пазя диети, започнах да търся куп статии в гугъл ‘Как да ослабна’главата ми се напълни.Стоях по цял ден на комп и четях немислех за нищо друго освен за това как да сваля кг.Започнах да ходя и на фитнес за да отслабна.Първоначално диетите ми бяха само на мляко,овесени ядки,плодове,салати и сладко от време на време.Бях 60кг теглих се едва вчера (не се бях теглила от супер много време)и като стъпих на кантара…48кг оплаших се,за 1.68 висока мисля че не е нормално да съм 48кг.Всеки забеляза че съм ослабнала супер много и ще си призная..Започвам да се плаша.Започнах да се интересувам за болемия и анорексия и симптомине им.Вече не пазя диети от скоро започнах да се храня нормално и да консумирам всякаква храна.Спрях с ограниченията ,но забелязах каквото и да ям няма никакъв ефект върхо мен смисъл такъв че каквото и да ям..аз вместо да пълнея то се случва обратното.Все едно организма неможе да разработва храната която приемам и след всяко хранене се изхождам по голяма нужда и след това нищо все едно нищо несъм яла цял ден.А вчера и миналия ден бях се натъпкала супер много с торта и сладка баница до сега не бях яла толкова ,а на вечерта все едно нищо несъм хапвала през целия ден.При мен няма повръщане, няма бъркане в гърлото и други глупости, но немога да си обесня този обратен процес.Ще отбележа и че ми закаснява с 2 месеца откакто започнах с диетите не ми е идвало.Възможно ли е да съм болна?Да съм се заразила с тази болест?….Моля ви помогнете ми много се страхувам да не е това.
Ако някой има желание нека ми пише на мейла-p.k63@abv.bg,може да му предоставя теста и отговорите за да го използва за себе си.
Искам да попитам-аз съм студентка и за емпирично изследване искам да изследвам хора с хранителни разстройства.Уча психология последна година.Труден ми е досега с такива хора,някои ще има ли желание да ми помогне като попълни един тест от 40 въпроса-личностен въпросник на Гийсен.Благодаря
Здравейте ! Искам да споделя за това че и 51 г съм булимичка Всичко започна 2000 г след смъртта на баща ми Нищо не ми се ядеше само кафе и цигара Лека полека каквото хапвах намерих начин да го изхвърля като повръщах И така годините вървяха близките и досега не подозират Пълна съм на моменти отслабвах но до 5 кг нищо Всички последици за които се пише почти ги имам Страх ме е че ако ми стане нещо близките ми ще страдат Преди след всяко ядене повръщах но сега 2 пъти най много Имах период 8 мес бях в чужбина тогава не повръщах но като се върнах пак Иска ми се да кажа на младите да не го правятзащото живота е пред тях а при мен е преполвен Аз не мога да спра!Нищо не постигаш само здравето си влошаваш Консултирайте се с психолози за мен е късно!
Здравейте Таня. Благодаря ви за изразената съпричастност и споделения опит.
Ще си позволя да ви възразя, според мен никога не е късно да се погрижим за себе си и в това винаги има смисъл.
Ако бях на ваше място бих се замислила какво в живота ми е било различно през осемте месеца в чужбина?
Желая ви здраве и всичко най-добро.
Vs koeto prochetoh e tyjno…:-(Az stradam syshto ot tazi zla bolest! Neka vi kaja,koe me kara mn pyti da se otkaja ot povryshtaneto, no s ugovorkata che samo hora sys dobri syrca i dushi shte me razberat!!! Ta taka, prosto se setete predi da povyrnete kolko golqm grqh e tova i kolko gladni dechica ima po sveta, koito nqma s dni kakvo da qdat i piqt, kak zaspivat vseki den gladni i iztormozeni … a vie preqjdate i povryshtate, ne e li sramota?!?!?! Tova e chist grqh , da qdesh kato za deset ot tiq deca i posle izkustveno da predizvikvash povryshtane, vqrvaite v Bog, toi pomaga na vsichki, stiga da imate i vie volq da sprete s tova bezobrazie! Vmesto da qdete kato ludi otdeletepari ili hranitelni produkti i pomagaite na tezi, koito sa naistina gladni, togava Gospod shte vi pomogne da se spravite s problema si i shte se chustvate ne samo fizicheski leki, a i dushevno! Probvaite nqma da sgreshite!Gospod e milostiv i s nai greshnite, prosto potyrsete pomosht i vijte kak moje da pomognete na drugi i na sebe si!
Здравей, Нели,
Аз за сега ще остана анонимна, тъй като много се срамувам от тези си действия, а ми е толкова трудно…
Аз повръщам от около 10 години, последните 4, все по-често. Неведнъж съм се опитвала да спра, но рекорда ми без повръщане е 3 дни. Снощи говорих с приятелят ми, той знае, казах му, защото си мислех, че това ще помогне. В началото ми правеше забележки, взимаше ми яденето с думите „Това май е достатъчно“, но това не помага, напротив, това ме кара да се тъпча още повече, да се крия и да си мисля, че той нищо не забелязва. Той наистина спря да ми казва „И сега защо повърна?“ започна да се прави, че не забелязва, за да се успокоя аз. Но това не е начинът, когато повърна изпитвам удовлетворение, но след 30 минути започвам да се мразя, затова, че нямам контрол над себе си. Снощи говорих с него и той ми каза, че по-близките ни приятели и родителите му го питали няколко пъти „Тя повръща ли?“, той отрича пред тях, но само при мисълта, че са забелязали ми идва да се скрия някъде и да не изляза от там. Вместо това днес реших, че просто трябва да намеря начин да спра да се тъпча, да се владея и затова моля за съвет. Как точно се започва, какви храни е добре да консумирам и как да надвия себе си? Наистина искам това най-накрая да свърши.
Благодаря!
Здравейте, Анонимна!
Пиша ви като част от екипа на Вега. Нели е наша приятелка, която иска да помогне с личното си споделяне на всички, които се намират в състояние, в което тя е била преди. Но тя не е част от екипа ни. Не съм сигурна, че дори да ви сподели как точно тя се е справила с проблема си, това ще помогне и на вас.
Ние можем да ви предложим да се срещнете с член на екипа и след това да дойдете на среща с групата за взаимопомощ. Там ще срещнете жени с подобни на вашите затруднения. Ние предлагаме и индивидуална терапия. Това са два варианта за справяне с проблема, ако имате интерес към тях, не се колебайте да ни потърсите на телефона или по имейл!
Желаем ви успех по пътя към промяната!
Екипът на Сдружение Вега
От около 6 месеца имам същия проблем. Имам много големия изисквания към външния си вид и винаги съм ги имала. Преди време бях чела някъде, че най-голямата мечта на йената, не е да намери правилния мъж, а да може да яде без да напълнява…аз намерих своя начин, колкото и грешен да е.Зная, е това е сериозен проблем, но не мога да спра. Всеки ден изяждам огромно количество сладкиши ( винаги избирам лесни за повръщане), ям докато не ми стане адски тежко, и тогава сякаш връщането става естествено. Не го правя с друга храна, защото е много болезнено и прекалено гнусно. През останалите хранения ям предимно зеленчуци, ходя на фитнес, пия л-карнитин, витамини, чай за отслабване, билкови хапчета против задържане на вода. Не изпитвам угризения, въпреки че осъзнавам проблема. Някои ден ще спра но знам, че няма да е сега. Чувствам се здрава, енергична и красива. Единственото нещо, което тревожи мислите ми е това, че откакто се разболях(осъзнавам че това е болест) нямам цикъл…ходих на лекар намекнах му че спазвам диета, изписа ми хапчета от тях ми дойде един път и след това нищо. Няма нищо по-лошо от това да имаш проблем и да не искаш да се справиш с него. Не ми липсва воля, аз просто не искам да спра…
Здравейте,
Няма как да се опише какво е да гледаш детето ти как се самоубива всеки ден. Готов си на всичко и не можеш да постигнеш и направиш нищо, защото то самото не го е пожелало. След години страдание и „лекуване“ при различни специалисти, разбрах, че всъщност дъщеря ми е все още 8 години назад – защото не го е искала… От толкова години страдаМе. Сега вече го иска, но не и в България. Моля, ако имате някакви контакти с водещи клиники в Европа и ако това не е проблем за Вас да ми ги предоставите. Чувала съм за такива в Англия, Франция и Швейцария. Благодаря предварително!
Здравейте Соня,
За съжаление нямам подобни координати, нито мога да Ви дам насока. Имам нещо впредвид, което да проверя и ако намеря подходяща информация ще Ви пиша на e-mail.
Успех!
Моля и аз съм майка на булимичка, ако сте намерили подходящо лечение, клиника, моля пишете. Ужасно е !
Здравейте,Димена!
Предоставям ви телефонен номер на колега, който работи в Пловдив. Казва се Петър Кралев – 0887 70 55 82.
Успех!
хмм…аз не мисля,че булимията е болест и че когато искаш ще спреш и не е кой знае какво …от 3 години съм в това състояние..и го правя когато реша сслучвало се е 4-5 месеца да не ‘практикувам’..но сама си решавам..чуството е като наркотик да усетиш колко празна си ,колко лека..ок може и да е болестно състояние ама ми харесва не мисля че е вредно ,правят го хората които ги мързи да отидат на фитнес или нямат достатъчно воля да продължат една скапана диета..и да признавам си тва е лесен начин за отслабване….so lame..
Здравейте, Мила, всеки сам решава какво да прави, как да мисли и кое е добро за него. Със сигурност грешите в едно – да преяждаш и повръщаш е вредно! Физиологичните усложнения вследствие на булимия са много и сериозни! Ако ви интересува може да погледнете в статията за „Признаци на булимия“.
Желая ви приятен ден!
Според мен си е точно болестно състояние . Вярно е, че ако има воля нещата ще се получат. Но я си помислете – хайде всеки да яде до побъркване , след което да отиде да повърне всичко. Това нормолно ли е според вас !?
Dobyr den, za pyrvi pyt spodelqm che i az stradam ot bulemiq..lutam se po tochnu mejdu bulemiqta i anoreksiqta… Ot 1 god veche vseki pyt kogato preqm, povrystam.. Predi 2 meseca si kazah- stiga, iskam da jiveq i 1 mesec ne bqh povrystala, bqh naistina gorda sys sebe si, nqma po hubavo chuvstvo.. no naskoro pak se predadoh i sega veche mislq che sym nesposobna da se spravq.. Sled mesec stavam na 18..ne moga da spodelq s nikoi..sram me e, zatova pisha tuk.. ako nqkoi moje da mi dade syvet kak da se spravq, naistina shte mu byda mnogo blagodarna..
Здравейте,Моника! Важното в случая е, че сте осъзнала,че имате проблем и не можете да се справите сама. Това е първата крачка, от тук насетне търсете начини да преодолеете трудностите си. За съжаление рецепта няма, всеки сам намира своя начин. Ако имате нужда да поговориме повече и да ви разкажеме за вариантите,които ние предлагаме, може да се обадите на телефона на Сдружението или да ни пишете на e-mail, които са посочени в сайта. Кураж!
Здравейте ! Бихте ли ми помогнали с координати на специалист по хранителни разстройства в Пловдив ?! Благодаря ви !
Здравейте, Калина! Все още нямаме познати специалисти в тази област, намиращи се в Пловдив. Ако се запознаем с такива, непременно ще ви дадем техните координати. Успех в търсенето!
Калина здравейте! Аз съм майка на анорексичка и за съжаление в последствие на булимичка. От Пловдив сме. Моля, пишете ми, ако сте намерили добър специалист в Пловдив.
Здравейте! Аз също бих била благодарна, ако е възможно да се свържа с Нели Белева по e-mail.
Благодаря
Здравейте Мария, предадохме молбата ви на Нели Белева. Щом ни отговори ще ви пишем на личния ви имейл. Хубав ден.
Здравейте!Дъщеря ми страда от Булимия вече повече от 12 години . Това е кошмар и за нея и за мен ./а като знам че причината за това заболяване е самата майка /. Ако някой може да помогне , със съвет или да ни насочи, къде може да се лекува нека да ни пише.Благодаря!
Здравейте Таня, както може би сте видяли в сайта,ние сформираме групи за личен опит, в които предлагаме помощ и подкрепа на пълнолетни хора страдащи от разстройства на храненето. Също така предлагаме индивидуална психотерапия и консултации. Разбирам вашата загриженост, притеснение и страдание, но по-важното в случая за възстановяването на вашата дъщеря е дали самата тя има желание да потърси помощ и лечение, което не става ясно от вашето съобщение. Тъй като разговора ни от тук насетне би станал много личен, ви предлагам да ни пишете на e-mail или да ни се обадите по телефона – тези данни може да ги видите на сайта в „Контакти“.
Желая ви успешен ден!
Много бих искала да се свържа с Нели Белева,ако е възможно!Много бих искал да споделя моя случай на човек,който вече е минал този кошмар!Благодаря предварително!
Здравейте Надежда, ще предам молбата ви на Нели и ако тя има желание ще се свърже с вас по e-mail. Желая ви успех и приятен ден!
Не мога да повярвам, че сме живяли под един покрив и „не съм била в час!“ Поздравления за волята и твърдостта на характера! Дано и за в бъдеще успяваш във всичко!