Разстройства на храненето, сигурно сте чували за тях.
Някои колеги ползват хранителни разстройства, вместо разстройства на храненето, макар това да е неточно.
Анорексията, булимията и преяждането всъщност са житейска стратегия за справяне.
Заболяването е последица от много дълбоки, драматични преживявания, които изпълват човек и това е неговият начин за оцеляване в житейска ситуация, с която не успява да се справи по друг начин.
Разстройства на храненето са анорексията, булимията и неконтролируемото преяждане (хиперфагия). Те често се отключват в юношеска възраст (11-18 г.), предимно сред момичетата. Предпоставките за тях възникват още по-рано.
С този текст, бихме искали да привлечем вниманието на родителите на младежите страдащи от разстройства на храненето, възможно най-рано, така че да са в състояние да отчетат възникването на проблема у децата им. Това е особено важно, защото навременната подкрепа значително увеличава шансовете за преодоляването на проблема.
Възможно е да изминат години, през които разстройства на храненето – булимия, анорексия, хиперфагията да останат скрити за сетивата на родителите.
Така състоянието на детето да стане критично във физиологичен и психологичен аспект. Такива случаи не са рядкост.
Поставянето на диагнозите анорексия, булимия или хиперфагия е в компетенциите на лекар.
Настоящата статия е с информативен характер и не замества консултацията с лекар. Нашето желание е да подпомогнем информираността на родителите и младите хора, които страдат живеейки с тези проблеми.
Смятаме, че колкото и да са популярни понятията анорексия и булимия, ограничен кръг от хора наистина разбират какво се крие зад тези думи. Хиперфагията е по-малко позната като термин, но въпреки това е широко разпространена като проблем.
Разстройствата на храненето са психични разстройства,
т.е. начина на хранене е резултат от процесите във вътрешния свят на тези младежи.
Нека да обърнем поглед към поведението и емоционалния живот на тийнейджърите.
Още от малки те често са еталон за подражание – кротки, възпитани, с отлични резултати в училище. Навлизайки в пубертета, за изненада на околните те започват да се променят. Стават раздразнителни, затворени, губят интерес към някои от любимите си занимания. Това, както знае всеки родител на тийнейджър, не е рядкост в тази възраст. Къде е границата на нормата, говорейки за нашата тема?
Има редица признаци в поведението на вашето момче или момиче, които е важно да не пренебрегвате. Разстройствата на храненето не са просто грешки в режима на хранене или плод на суетност. Ето и възможните признаци, по които можете да ги разпознаете.
При анорексията:
o Особена критичност към външния си вид до степен, че говори почти само за него;
o Стремеж към перфекционизъм;
o Видима загуба на тегло, твърди че е дебела, въпреки, че очевидно не е; Разстройва се при покана да се храни с вас;
o Почти ежедневно отказва да яде, под претекст, че не е гладна или че е яла преди да се прибере;
o Готви за близките си без да вкусва от приготвената храна;
o Оплаква се, че й е студено, когато на околните не им е;
o Затваря се често в стаята си, плаче;
o Казва, че не харесва нищо в себе си;
o Доволна е когато успява да спазва диетата си и много раздразнителна и избухлива когато не успява;
o Има чести прояви на разсеяност, трудности в концентрацията, несигурност, понякога неадекватност;
o Важно й е ежедневно да измерва теглото си;
o Извършва прекомерни физически натоварвания;
o Честа проява на импулсивни реакции.
При булимията:
o Силна загриженост за външния вид и килограмите;
o Често вариране на теглото;
o Периоди на гладуване, сменящи се с периоди на поглъщане на обилни количества храна;
o Непосредствено след хранене отива в банята и/или тоалетната, за да повърне;
o Темата за храненето доминира в ежедневието;
o Ниска самооценка;
o Стремеж към перфекционизъм;
o Спортува прекомерно, приема очистителни;
o Повишен апетит в периоди на стрес;
o Криене на храна, тайно ядене;
o Тревожност, депресивност, честа смяна на настроенията, социално изолиране, прекомерни трудности в общуването;
o Изглежда, ту отпаднала, ту свръхенергична.
При хиперфагията (неконтролируемо преяждане/ емоционално преяждане):
o Периодична загуба на контрол върху храненето;
o Консумация на необичайно големи количества храна, надвишаващи многократно количеството, което може да приеме средно-статистически здрав човек за същия период от време;
o Тъпкане до получаване на физически дискомфорт или болки в стомаха;
o Яденето не е обвързано с чувството на глад;
o Тайно ядене;
o Склонни са да поемат почти всяка храна;
o Периодични опити за диети и глад, понякога успешни;
o Вариращо тегло;
o Чувства на отвращение и вина след преяждане;
o Възприемат се като дебели и не се харесват;
o Често плачат, затварят се в себе си;
o Нямат много приятели или се опитват да са център на внимание, в ролята си на шут;
o Често са тревожни;
o Имат ниска самооценка.
Навременна помощ от родителя при разстройства на храненето
Ако забелязвате, че вашето дете има някои от горните поведения, добре е в рамките на няколко разговора с него внимателно да проверите дали не преживява още от трудностите описани по-горе, но да ги крие от вас.
Усетите ли, че проблема с разстройството на храненето е сериозен, съветваме ви да потърсите специализирана помощ.
При успешна връзка на доверие с помагащия, дъщеря ви/ синът ви ще получат подкрепа и ще разберат повече за това какво се крие зад желанието им да изглеждат перфектно и ще получат възможност да открият личната си истина за това от какво наистина се нуждаят и какво ги спира да го постигнат.
Ако самото дете отказва да се срещне с терапевт, то вие самите помислете за ползите от съвместната работа със специалист, който може да ви е от помощ за подобряване на цялостния климат в семейството ви.
Важно е да сте наясно, че разстройствата на храненето са все по-масов проблем, засягащ редица семейства.
Зараждането на разстройството на храненето е свързано със семейната среда. Семейството е „почвата”, от която детето ви се „храни” и върху, която расте. По тази причина всяка позитивна промяна в моделите на общуване вътре в семейството е благотворна за всички в него.
Когато разстройството на храненето вече е факт, вашият тийнейджър се нуждае от смелостта и волята на всички свои близки, за да съумее да се справи и да възвърне здравето си. Проблемът е сериозен и не бива да се подценява.
Както знаем, никой не е застрахован от премеждия.
Личен избор е как ще се справим с тях.
Автор: Полина Гиргинова, психотерапевт и семеен консултант, тел. 0888 65 56 40
„Сдружение за психично здраве Вега“