Анорексия, булимия, затлъстяване от хиперфагия
Книгата на проф. В Бернаскони “ Анорексия, булимия, затлъстяване от хиперфагия “ е впечатляващ труд разказващ за един успешен психотерапевтичн подход към разстройствата на хараненето. В книгата са публикувани и разстърсващи лични истории на млади желни преминали през ада: анорексия, булимия и затлъстяването от хиперфагия (неконтолируемо преяждане).
Предлагаме ви един интригуващ пасаж от написаното в нея:
„Историята на булимията, анорексията и затлъстяването започва много по-рано от появата на симптома – корените им са още в първите години от живота на детето.
Ако се върнем в зората на живота ще видим, че във въображението на детето, т.е. в неговия инстинкт се намира фигурата на идеалната майка. Майката такава, каквато е „предвидена от природата”, т.е. хранеща, топла, приемаща, пазеща.
Идеалната майка му помага да се развива в креативна посока, прави го уверено в себе си и с добра самооценка.
В тази фаза на развитието му за него всичко е „Аз”: Аз= Аз (дете)+ Аз (майка), т.е. идеалната майка е включена в неговия свят и част от неговия Аз. Това Аз е хармония. После нещо като че ли се счупва- реалната майка не отговаря на очакванията на това Аз. Ти (майка) „изостава” или „предава” Аз и Аз губи вяра в самия себе си, а следователно и в Ти (майка). На тази база у детето се развива силна тревожност, а след нея и сигурността, че е било изоставено. Следва изгубване на доверието и гняв към Ти-което-е-предало-доверието.
Накрая идва ред на бягството- бягство от непоносимото чувство на самота;
бягство в един фалшив свят, в който детето се опитва да реконструира изгубената хармония; свят, в който може да бъде измислена една винаги приемаща, топла, любвеобилна майка; майка, която обаче има един огромен недостатък- родена е от интелекта. За външния наблюдател всичко изглежда непроменено, но „вътре” всичко вече е различно. Азът на това дете живее над афективната реалност (която го е предала!) и се свързва със света, който неговият интелект постепенно изгражда.
И така за известно време липсата на вяра в Ти (във всички Ти-та!) се скрива в някое ъгълче на съзнанието: детето се изявява (в повечето случаи това дори е правило) като малчуган-еталон, но обектите на неговите отношения като че ли са нематериални, безплътни. Той е първенец в училище, в изкуствата, в музиката, в спорта, в класическия балет. И при това е много добър!
Но един ден като мълния в безоблачното небе се съживява потиснатия страх и обзема цялото му същество.
Разсъдъкът е ясен, студен и бистър! И иска да руши. Да разруши това тяло, което иска ласки, прегръдки, секс, това тяло, което жадува, не идеалното, а материалното и подтиква към Ти. Всезнайкото, който е изгубил контакт с реалното, Азът, който отхвърля физичността, регресира, става малък, губи тегло, плътност, телесност. Той е изгубил контакт с материалното и е привлечен от нематериалното („Афективността, която някога насочвах към Ти-материално беше предадена, а химерата, която ще си създам, няма да ме изостави никога”) или пък се „напомпва” почти до прага на експлозията и за да разтовари напрежението повръща или…продължава да пълнее, за да създаде защитна броня от тлъстини срещу копнежа му за обич.
Животът му в този момент е вече един неспирен сблъсък между Аз-разум и Аз-тяло.
Един изключителен сблъсък, в които обаче здравият разум не може да „проникне”: Здравия разум е плод на когнитивния анализ, на логиката. Но какво може да направи логиката, ограничена в своите форми и съдържания, когато пред нея е безбрежността на мисълта? На магичното? На абстрактното? Нищо. Но, ако не бъде хранен, интелектът също умира.
Цялото внимание и демонстрираните от родителите, съпрузи, годеници чувства към болното Аз не постигат нищо друго, освен да засилят защитите му, свързана с фиксираната в меандрите на психиката му идиосинкразия, че обичта е свързана с изоставянето и предизвиква гняв към онези, които са потенциалните предатели на чувствата му: („Който вече веднъж е изневерил…”).
Затова входът към болната система не се намира в семейния кръг.
Достъпът до нея може да бъде осигурен само ако се основава на инстинктивността, свойствена на отношението „действие- емоция”. Емоцията е свързана с типа на връзката. Главният път, който води и позволява достъпа да здравата част на Аза минава през емоцията, която е присъща на всяка комуникация между субект и субект. И ако тази комуникация бъде изнесена извън субективната/афективна преценка, т.е. извън понятията „добро” и „зло” и бъде и бъде центрирана върху недвусмислените физиологични възприятия като контракция = фрустрация и съответно дистенция(отпускане) = удоволствие, само тогава бронята, която страхът от любов е създал, ще бъде разрушена.“
Проф. Валдо А. Бернаскони
Лугано, януари 1999 г.
Текстът е от книгата „Анорексия, булимия, затлъстяване от хиперфагия” на Валдо Бернаскони и е публикуван на сайта с любезното съгласие на издателя на книгата за България „ЛаковПРЕС”.
Тук, на сайта ни можете да прочетете лични споделяни за анорексия (в комнетрите към статията), булимия, затлъстяване от хиперфагия.