Детето от една до три години – фазата на Аз-а

Сдружение за Психично Здраве - ВЕГА 21 май 2012 2 Comments

 За детето от една до три години

Детето от една до три години живее във фазата на Аз-а *. В нея то се опитва да развие нещо много ценно- своята индивидуалност. Това е етапа на първите осъзнати взаимоотношения с връстниците. На първите „да” и „не” на малкия човек.

Общуването с другите деца е по-скоро под формата на сблъсъци и конфликти, отколкото на сътрудничество.

Значението на тези неразбирателства не бива да се подценява от родителите. Чрез тях детето се учи да отстоява собствените си нужди и да се отдели за първи път от майка си. „Не-то” на детето му дава непозната до тогава сила. Детето за пъври път осъзнава, че с „не“-то си може да влияе на околните. Това, разбира се, е привлекателно за него.  То усеща, че има власт само да избира, а не просто да следва желанията на мама. Доброто участие на възрастниет, на този етап, е премерено без крайности. Изказвания от типа: ” ти сега си лоша”, „мама ще ти се разсърди”, „не те обичам такъв” и т.н., за особено зловредни за крехката детска самооценка.

В нашето общество е широко възприет възгледа на „доброто възпитание”. 

Държи се на това детето да е послушно, желателно е да дава играчите си на другите, да не се кара с тях, да не вика или протестира. Нека направим един бърз паралел с възрастентните. Представете си човек, който никога не изразява яда си, гледа да е угоден на околните и да изпълнява, дори когато не му се ще. Възрастен, който се страхува се от конфликти и загуба на одобрение. Предполагам, че не желаете такова бъдеще на детето си.

Всички имаме нужда да се социализираме, желаем да научим и децтата си на това. Но нека не забравяме, че да казваш „не“ е изключителна ценна и съхраняваща способност и използвана с мярка, тя не е в ущурб на близостта ни с другите.

Дбре е когато родителят се вслушва в детското „не“ и проверява причините за него за него. При по-добра проверка на детската релност възрасният би могъл да приема реалистичните желания на детето и уравновесено да отхвърля нереалистичните му. Когато е на детето е ясно кои неща са му позволени кои не, то расте по- спокойно. Децата се нуждаят от граници, както се нуждаят от ограда, която да ги защитава от прелитащите по пътя коли. Границите определят и защитават.

Когато детето от една до три години усеща реалността на ограниченията, то постепенно се научава да зачита границите на околните и да взима все повече самостоятелни решения.

Важно е детето да израства с усещането, че има право на отказ и лично мнение. Да усеща, че някои от поведенията му  не са одобрени от близките му, но това не променя факта, че го те го обичат и ценят.

Да отхвърляме децата е нормално, да ги дисквалифицираме е жестоко. Добре е да не стигаме до реплики като: ти си лош/а, ужасен/на, никога няма да се научиш, ти не обичаш мама, и т.н.

Чувствата бушуват във фазата на Аз-а

Детето от една до три години е достатъчно зряло за да е в състояние да изпитва чувства на гняв, яд, желание за мъст и подобни. Ако редовно ние родителите потъпчем изявата им, дори когато те са съвсем адекватна реакция на детето, детето свиква да потиска чувствата си, „да ги преглъща”, което съвсем не води до заличаването на тези чувства.

Те са натрупват в детето под формата на задържана енергия затормозяват и възпрепятстват естественото функциониране на малкия човек. Когато това се случва системно, у детето се формират муслкулни блокажи, които спират естествения поток на енергията му. Всеки възрастен вече е с формирани мускулни блокажи. Въпросът е, че колкото по-напрегнати са блокажите, толкова по-малко адаптивен е човек.

Необходимо е да внимаваме, кога фрустрираме детското „не”. Дали е защото на нас ни е по-удобно или защото полагаме добра грижа за детето.

Ключово е отношението, с което отхвърляме детето. Детето от една до три години опознава собствените си граници и тези на околните.

Те са му нужни за да се научи да се движи адекватно в света. Може да добие представата, че всичко му се полага и че с един по-настойчив рев и повечко инат може да получи каквото му хрумне. Може да разбере, че както то има нужда да казва „не” и да отстоява нуждите си, така и другите имат свои желания, нужди, с които е нужно да се съобрази. Възможно е и тотално да „забрави” от какво има нужда, да е доволен само когато другите го одобряват.

Приемането на чуждото „не“ и наличието на граници е фундаментално за порастването на всеки. Т.е. не само, че няма как, но и е важно да отхвърляме децата си, когато е нужно. За детето от една до три годнини, темата за „не“-то е особено актуална. То често отказва, налага се и родителите да отказват нереалистичните желания на малкия човек.

Знаем, че има много начини да отхвърлим някого: мълчеливо, рязко, ясно или завоалирано…

В полза на детето е недвъсмислената и ясна позиция. Ако сте гневн, че дето прекалява о.к. е това да стигне до него, но ако вече сте бесни, внимавайте. Ако атакувате твърде грубо детето, до него стига посланието, ч е в опасност и че е лошо, дори да не му го казвате с думи. Кратките и ясни послания, без крайни емоци, обичайно сработват добре при децата.

На добър час на родителите и техните непорастнали деца в този пълен с предизвикателства период!

* * *

Можете да прочетет и текста ни за развитието на децата между 3 и 5 години .

Автор: Полина Гиргинова, семеен консултант, тел. 0888 65 56 40

 За нас

* Разделянето на развитието на детето на периоди е условно. При някои от децата отделните фази се наблюдават в по-ранна или в по-късна от обозначените възрасти.  Фазите следват и преливат една в друга без рязка граница помежду им.