Ролята на бащата при отглеждане на децата
В тази статия ще обърна внимание не само на ролята на майката, а и на ролята на бащата при отглеждането на децата. За татковците обичайно , като че ли се говори много, много по-малко. А те имат равнопоставена важност при отглеждането и възпитаването 
на децата.
Всеки един от нас има в съзнанието си (а и в подсъзнанието) идеален образ за майката и бащата, такива, каквито ние очакваме да бъдат. Ако попитате някого как си представя идеалният баща или майка, веднага ще получите отговор. При това отговорите на хората са много близки – представата ни за идеалната майка обикновено е нежна, топла, приемаща, хранеща, даваща. Бащата от своя страна, се очаква да бъде силен, стабилен, пазещ, строг и справедлив. Тези наши представи са се формирали след хиляди години човешки опит. Природата ни е създала с определени функции и предназначение. Всеки самотен родител ще потвърди колко е трудно, дори на моменти невъзможно, да бъде едновременно и баща, и майка. Колкото повече образа на идеалната майка се разминава от образа на реалната майка – тази, която всъщност имаме (същото важи и за бащите), толкова по-лошо е преживяването за детето. Целта не е да сме идеални, тъй като това е невъзможно, целта е да бъдем достатъчно добри и да се стараем да ставаме по-полезни за децата си.
Голямото значение на майката след раждането
И така. От зачеването си, детето е в непрекъснат контакт, обмен и симбиоза с майката. В първата година от живота му тази тенденция се запазва. Мама (при положение, че тя е човекът, който се грижи основно за бебето) си остава най-важната фигура. То има нужда от физически контакт винаги, когато поиска, от храна и сън, също колкото и когато поиска, за да се чувства в безопасност, на сигурно, обичано, важно и ценено. С всеки месец нуждите и поведението на детето се променят ( няма да влизам в подробности, тъй като не това е целта на тази статия). През този период основна роля играе майката. Тя ще създаде в детето, в зависимост от своето поведение и отношение към него, или самоувереност, вяра в себе си и в света, или обратното. Това са неща, които никога след това не могат да бъдат наваксани напълно. Затова е важно да задоволяваме нуждите на децата си в момента, в който те възникнат, а не когато ние решим, че нещо е важно за него.
Това, че майката в тези първи месеци на детето, е център на неговата вселена, не означава, че бащата е излишен.
Напротив. На първо място, за да може майката да бъде пълноценна за бебето, тя трябва да се чувства добре. Децата са много сензитивни, особено бебетата. Те усещат всяка вибрация и нюанс в настроенията на хората около себе си. Една майка, която е нещастна, ядосана, изморена, на която не са ѝ задоволени базисни нужди като сън, топлина, внимание, време за себе си и т.н. (според човека), няма как да създаде достатъчно качествени отношения с детето си, колкото и да го обича, и да се старае, просто, защото тя самата не се чувства добре. Така че отношенията в двойката пряко влияят на психологическото развитие на детето. Както някъде бях чела „Най-доброто, което може да направи един баща за детето си, е да обича майка му”. Това е много чувствителен и труден период за всяка жена, така че, мъже, ваша отговорност като бащи и партньори, е да предложите помощ, съпричастност, подкрепа и топлина на любимата си, заради самите вас и заради детето си. Важно е да продължавате да храните вашата връзка, за да не се изгубите в ролята на родители. Когато детето е малко, това се случва по-трудно. Но не забравяйте, че на първо място е двойката.
Първи стъпки в ролята на баща
Много често бащите не знаят как да се грижат за малките. Притесняват се, не разбират и съответно не искат и да опитат или бързо се отказват. Обикновено татковците създават по-бавно близка емоционална връзка с детето. Те го опознават с 9 месеца по-малко от майката. Ако ние жените обичаме децата си още преди да сме ги родили, това е, защото те живеят в нас, чувстваме ги ежеминутно. При мъжете не е така. За тях родилото се човече е непознато и е логично да имат нужда от време, за да го обикнат. Това се случва именно чрез време прекарано заедно. Ако в първите години на детето, бащите не положат усилия и грижа да се сближат с децата си, на по-късен етап това става много по-трудно, а в една по-зряла възраст и невъзможно. Така че татковци, не се притеснявайте да гушкате, да гукате, да мачкате пухкавите бебешки телца, да храните с биберони, да пеете песни и да сменяте памперси. Отдавна мина времето, в което това бяха задължения само на жената. Ако си доставите това удоволствие, дори в началото да ви е трудно и непривично, никога няма да съжалявате. Много скоро ще дойде момента, в който за нищо на света не бихте пропуснали това прекарано време заедно с малкото ви човече. Не е казано, че трябва да правите определени неща с детето си, правете това, което на вас ви е приятно да правите заедно и тогава ще бъде приятно и за двама ви. Например, правени са проучвания, които показват, че бебетата се чувстват много по-спокойни, когато ги къпят татковците им, защото усещат силата на ръцете им и по този начин се чувстват в по-голяма безопасност. Вие решавате как точно да протича времето ви заедно. А и само да спомена за един бонус – една от най-привличащите гледки за жените е мъж, който се грижи с нежност за малкото си дете. Жена ви ще се влюби отново във вас.
Бащата въвежда правилата
След прохождането си, детето постепенно започва да опознава света и да се отделя от мама. Това е много бавен, естествен процес, който отнема години, така че бъдете търпеливи и следвайте детето си. Често, родителите се притесняват да не разглезят детето си или пък го предпазват твърде много, заради страха си да не се нарани. Ако се запознаете с психическото развитие на децата си през всеки един период от детството му, ще знаете какво да очаквате от него, без това да ви смущава. До към 3-4 години мама все още е най-желаната, пристанът, в който детето намира защита и уют. Но постепенно бащата започва да навлиза все по-активно в живота му. Ако чрез майката детето изгражда представата за отношенията с друг човек, т.е Аз-Ти, то бащата помага на детето да изгради отношенията с другите, т.е Аз-Другите. Бащата е този, който въвежда детето в света, извън пределите на топлия майчин скут. Бащата е олицетворение на закона, казано в най-широк смисъл. Той е този, който поставя границите и въвежда дисциплината.
Често майките са обвинявани, че децата им се държат „по-лигаво” с тях.
Да, това е нормално и очаквано. Работа на бащата е да въведе правилата. Като това не означава, че майката трябва да стои безучастно или да саботира таткото. Тук трябва да има съмишлие и постоянство, защото плаващи правила и размити граници внасят най-големия хаос и безпорядък. Искам да кажа, че е очаквано бащата да бъде този, когото децата слушат повече, най-малкото заради мъжката енергия, която е така различна от женската. Тук не говоря да авторитарност и деспотизъм, а за твърдост и постоянство, по един непоклатим и топъл начин. Препоръчително е децата да се отглеждат от твърда ръка, облечена в кадифена ръкавица. Малкото дете ще се съпротивлява, ще се опитва да нарушава границите, ще се тръшка, ще вика, ще се бунтува. И това е ок. Това е неговият начин да изпробва границите и да порасте. Скоро ще разбере до къде може да се разпростира и ще приеме света такъв, какъвто е. В тази фаза на развитие обикновено не детето има проблем, а родителите. Наблюдавам, че обикновено на родителите им е много трудно да понесат спокойно и стоически емоционалните изблици на децата си и започва едно взаимно крещене, наказване, сърдене (вариациите са много), от което в крайна сметка губещи са всички. Ако сцената се случва на обществено място, обикновено освен яд има огромни количества срам от страна на придружителя на немирника, извинения и опити да замъкнат детето възможно най-бързо на необитаемо място. Ако се опитате да приемете, че това е едно 2-3 годишно дете, от което няма как да се очаква друго, че е абсолютно неспособно да контролира афектите си (а и не е нужно да го прави), че давайки му право да изразява чувствата си, вие всъщност му помагате да изгради своята емоционална интелигентност и че в крайна сметка това е само един период, който ще отмине, предполагам ще ви бъде по-лесно да преминете заедно през това. Ако много се въвличате в тези реакции на детето си, попитайте се кое точно ви ядосва, плаши, разстройва толкова много? Разбира се всеки от нас има лимити и не бива да се самообвинявате, ако понякога си изпускате нервите. Ако това обаче се случва твърде често, е добре да потърсите помощ, за да успеете да се овладеете.
Образа на жената и мъжа за вашето дете
Като обобщение – във възрастта между 1-3 години, важните задачи на детето са: да се отдели от мама и да влезе в света на връстниците си. След 4 годишна възраст всичко се променя. Това са едни малки дами и господа, които вече имат осъзнаване за полова принадлежност, развити мисловни функции, богат речников запас и влизат в света с гръм и трясък. Сега е моментът, в който започват да се учат как да бъдат малки женички и мъжлета. Учат се чрез копиране и подражание. Вие, майки, ще сте образеца за това какво е да си жена, а вие, татковци, ще сте образеца на вашите синове, какво е да си мъж. Вашите отношения в двойка ще бъдат образец за двойка изобщо. Каквото е вашето отношение, мъже, към дъщерите и съпругите ви, такова отношение от мъжете и партньорите си изобщо, ще търсят дъщерите ви, когато пораснат. А вие, жени, ще сте образецът за женското отношение, което ще търсят синовете ви от жените в живота си. Не забравяйте, че границите са много важно нещо. Вашите попораснали деца явно или тайно ще се опитат да се превърнат в главатарите на къщата. Не го позволявайте, важно е всеки да си знае мястото. Момчето не може да замести баща си, както и момичето не може да замести майка си. Мама и татко са тези, които определят правилата, след това идва ред на най- голямото дете, по-малкото и т.н. В противен случай ролите се объркват, ще създадете едни нереалистични представи и очаквания към света в своите деца, които по-натам в живота по-скоро ще им вредят, отколкото да им дават.
Връзката между бащи и синове е много специална.
Всяко малко момче иска да стане голям и силен като татко. Бащите, които се налагат непрекъснато и потискат по-един или друг начин децата си, разбира се често без осъзнаване, пречат на своето момче да стане мъж. Непрекъснатото поучаване, коригиране, налагане, игнориране имат този ефект. С порастването ограниченията и забраните намаляват, докато дойде денят, в който момчето вече е млад мъж и застава наравно с баща си. Всеки мъж иска да чуе (образно казано) от баща си: „Да, сине ти си мъж”, защото иначе цял живот ще се опитва да го доказва не само на баща си, но и на целия свят. Но да се върнем към невръстните години на момчето от ранното детство. Ако бащата се държи с уважение, честност, стабилност, топлина към своето момче, то за цял живот ще подражава на баща си, ще го приема, ще му се доверява. Ако срещне обратното – налагане, деспот, студенина, неразумни правила, непризнаване на неговата важност – то цял живот ще му се противопоставя. Вие избирате.
Друго нещо, с което бащите са много важни за своите деца са игрите. Ние жените, обикновено сме по-страхливи, по-предпазливи, по-често викаме по детските площадките „Леко да не паднеш, внимавай, ще си счупиш главата”. Често резултатът е страхливи деца или обратното – безразсъдни деца. Мъжете имат по-груби игри, учат децата си на смелост, на риск, на инициативност, на защита и атака. Този им принос е незаменим.
За финал искам да кажа, че всяко дете заслужава да има и баща, и майка, защото ние родителите взаимно се допълваме, което е и една от основните цели на всяко партньорство.
Ана Ганчева-Александрова, психотерапевт