Можем ли да съвместим търсенето на любов и недоверието?
Търсенето на любов ни е нужно, то ни позволява да преживеем живота си в неговата пълнота и да се насладим на моменти на безусловно приемане и хармонична цялост с друг. Любовта приема различни форми. Тук ще се спрем на тази към интимния партньор и на дестабилизиращата роля на силното недоверие.В романтичните ни идеали, обичайно, свързваме любовта с щастие, радост, удовлетворение, страст, балансирани от блажено отпускане. Любовта би могла да бъде това, дори и повече, в зависимост от съдържанието, което вие и партньорът ви успеете да ѝ дадете. Кой би желал да пропусне това?
Макар да е невъзможно любовта да е безкрайна, а хармонията в двойката непоклатима, въпреки че където има любов, има и болка, ние не спираме да се стремим към нея.
Но какво е това, което прави любовта трудно достижима? Кое пречи тя да се сбъдва с лекота?
Краткият отговор е: пречим си ние самите, спъват ни и ограниченията на външната реалност. Тук ще погледнем към причините, които са вътре в нас.
Недоверието
Недоверието е здравословен и ценен помощник в процеса на проверката на реалността. През него сверяваме какво се случва около нас и си отговаряме на въпроса как и дали да се задвижим към другия.
Когато вместо функционално временно състояние, недоверието е хронично и пресилено, то ни блокира, затваря и вдига тревожността ни.
Следват няколко примера как недоверието може да ни саботира в стремежа ни да обичаме.
Вариант в търсенето на любов: „Все не мога да срещна подходящия партньор!“
Вероятно познавате хора, за които Ви е чудно как така нямат партньор. Погледнати отвън, сякаш нищо не им липсва, за да са в двойка, самите те споделят, че търсят стабилна връзка, но така и не успяват да я създадат.
Ежедневното обяснение в такива случаи е от типа: „той/тя просто няма късмет”.
Оставяйки настрани версията с късмета, други причини водещи до тази „задънена улица“ в отношенията, често е липсата на доверие към другия пол. То обичайно е обусловено от разочарованията, които сме преживели при недостига на обич от страна на родителите ни. Всеки е преживял такъв дефицит, просто защото перфектни родители няма. От значение, разбира се, е интензивността и дълбочината на преживяното и следите, които то е оставило.
Липсата на доверие в другия, обичайно е свързана и с липса на доверия към самия себе си.
Недоверието, най-често, произтича от дисбаланса между разума и чувствата, емоциите, сексуалността и чувството за реалност у човек. По-добрата връзка между тях ни прави по-цялостни и хармонични.
Има пътища за разширяване на способността ни да се доверим.
Те минават през преработване на затлачените чувства на гняв, болка и срам, които сме преживели в детсвото и след това. Форматът на психотератвтичната връзка дава възможност това да се случи овладяно.
Вариант в търсенето на любов: „Живея с любовта от миналото“.
Когато една връзка е свършила, успеем ли истински да преживеем краят и така, че да го изтъгуваме, то раната от загубата и зараства и нуждата да потърсим човек, който да събуди любовта ни, покълва отново.
Ако успеем да си „затворим” случилото се, да го приемем такова, каквото е, заедно с ценното и болезненото в него, то можем да излезем от ситуацията спокойни и обогатени от опита, който сме преживели.
Случва се, обаче, човек да остане емоционално във вече приключила връзка и да продължи търсенето на любов в сферата на спомените и фантазийте, за това какво би било. Попадането в подобна ситуация, възпира хората да отворят сетивата си и да се свържат пълноценно с нов партньор в любовта. Търсенето на любовта е блокирано от недоверие.
Факт е, че човек има потенциала да обича силно повече от веднъж.
Затъването в мисли и чувства по приключили взаимоотношения показва, че влюбеният или се пази да не бъде наранен отново или отказва да приеме реалността, че връзката му с обичния от него, вече не е жива.
Факт е, че който умее да обича силно, е способен и да страда силно, това е съдбата на чувстващия човек. Ако, обаче, някой не усеща нито силна радост, нито емоционална болка, то доколко жив е той ?
Страданието след края на връзка, може да се случи под формата на тъга (мъка) или да достигне до депресия.
Те двете са различни състояния. Тъгата е естествена и нужна последица от загубата, с която даваме излаз на скръбта и болката си. Депресията е патологичната (зловредна) форма на реакция, която не носи облекчение, а само силен дискомфорт и чувства на празнота, безсмислие и др.
Ако смятате, че степ твърде дълго в тъгата (напр. месеци наред), то имате на разположение и избора да потърсите консултация с психотерапевт.
Вариант в търсенето на любов: „Имам връзки, но за кратко!“
Когато човек се чувства напълно удовлетворен от този вариант, то той явно е удачен за него.
Но когато не му е достатъчен и все пак се случва системно, проблемът често е в трудността да се допусне партньора по-близо.
Вариантът – сближаваме се с другия до себе си предимно физически, но не и емоционално, ми напомня за песента на Лейди Га-Га, в която тя пее:
„You can’t have my heart
And you won’t use my mind but
Do what U want with my body“.
(„Не можеш да имаш сърцето ми
и не можеш да изпозваш умът му, но
прави каквото пожелаеш с тялото ми“)
Тази форма на интимност може да носи някаква стойност за човека и е свързана с търсенето на любовта, но рядко води пълноценно удовлетворение. Ако мъжът или жената желае да я смени, начини обичайно има. Те са в посока на интегриране в собстеното тяло на разум, чувства и сексуалност, както и в преодоляването на някои възпиращи човека лични страхове.
Как да се доверите в търсенето на любов?
Всеки човек притежава здрава, природна сърцевина в себе си. Свържем ли се с нея, тя може да разтвори способността ни да се доверяваме по-често. Пътят към преоткриване на тази ни връзка с изначално здравото в нас, преминава през разчистване на пластове от страхове и лоши чувства, наслагвани отгоре му през годините както и с разгръщане на индивидуалните възможности в общуването.
Колкото и трудно да изглежда, понякога, да сполучим в любовта докато сме живи тя продължава да търси излаз, за да ни свърже с другите.
Ако ви е трудно да решите откъде да започнете, няма да сбъркате, ако започнете от себе си.
Промяната би могла да донесе повече радост в живота ви и да засили желанието за истинска човешка близост и контакт.
* * *
Автор: Полина Гиргинова, семеен консултант и психотерапевт, тел. 0888655640
