Паника
Паническата атака е ключовата особеност на паническото разстройство.
Пническа атака! Как изглеждат те?
Поява на интензивен страх или силен дискомфорт, които се случват внезапно, дори на познати за човека места, където изглежда да няма нищо заплашващо индивида. Когато атаката започне, преживяването е същото, както при реална заплаха и тялото реагира, по съответния начин ( прим. изпотяване, ускоряване на пулса и честотата на дишане, прилошаване, вцепенение и др.).
Хората сме устроени така, че всяка страхова емоциия ни води до реакция.
Това са състоянията на активна отбрана ( бягство, атака) или на пасивна отбрана ( обездвижване , вкаменяване).
При паническа атака усещането за опасност е толкова интензивно, че хората с паническо разстройство често вярват, че преживяват сърдечен удар или друга опасна за живота криза.
Симптоми на паническото разстройство (паническа атака)
Паническите атаки се приемат като част от паническо разстройство, в случай, че се случвали повече от веднъж и са придружени поне от четири от изброените симптоми:
- Изпотяване;
- Внезапно затруднение в дишането;
- Ускорено сърцебиене;
- Болка в гърдите;
- Чувство за неспокойство;
- Усещане за задавяне или задушаване/душене;
- Вцепенение или изтръпване;
- Студени или горещи вълни;
- Усещане, че ще припаднете;
- Треперене;
- Гадене или болки в корема;
- Усещане, сякаш вашите думите и действия не са ваши (сякаш се гледате от страни);
- Страх от загуба на контрол, „полудяване” или смърт.
Паническите атаки са психологическо явление, което е много вероятно да доведе до търсене на медицинска помощ.
Възможно е, в случай, че здравния специалист, с който се срещне пациента, му каже, че всичко е наред или, че проблема е психиатричен, това да доведе до уплаха и притеснение у човека, които да го спрат да потърси по-нататъшна помощ и подкрепа.
Подобно развитие би могло да доведе до някое от изброените реакции.
Тревожност свързана с очакването:
Тревожно състояние, което се задейства при мисълта, за получаване на поредната паническа атака. Стигне ли се до там, тревожността може да предизвика решение за изолация и оттегляне, за да се осигури възможност атаките да преминават насаме, вместо публично, където шансовете за бягство или подкрепа изглеждат малки.
Избягване:
Старание да се прекратят всички действия, които предизвикват паническа атака, например: посещение на парка, шофиране, качване на асансьор или навсякъде другаде, където човекът се чувства заплашен. Въпреки, че избягването може временно да намали страха от атаки и чувството за загуба на контрол, то прави ежедневието почти невъзможно. Освен това, подобно поведение, на практика не води до предотвратяване на атаките.
Агорафобия:
Тя често се проявява заедно с паническите разстройства. Представлява страх от места и ситуации, от които бягството би били трудно, или на които не би могла да се получи помощ, в случай на паническа атака. Агорафобията е крайна форма на фобийното избягване, която кара страдащия от паническо разстройство да страни от публични места, тълпи или пътувания с обществения транспорт. Моделът на това поведение може да се задълбочи до степен, човекът да не напуска дома си.
Възникване и разпространеност на паническото разстройство:
Средностатистически два пъти повече жени, отколкото мъже имат опит с панически разстройства, но не се забелязва разлика по отношение на етнически групи, икономическо състояние или географски произход. Разтройството, обичайно започва около 20-те години на човек и понякога е породено от силно стресиращо събитие, например смърт на родител. В повечето случай, обаче хората не могат да посочат събитие, с което да свързват появата на първата им паническа атака.
Предполага се, че има и генетична обусловеност за възникването на атаките, тъй като има наблюдения, че се предават през поколенията в едно семейство. Но причината би могла да е в следването на поведенчески модели заучени в семейството.
Хората с панически разстройства са склонни и към психични проблеми, като депресия, алкохолна или наркотична зависимост.
На практика повече от половината страдащи от панически атаки, са преживяли депресия поне веднъж в живота си. Употребата на алкохол и наркотици, от своя страна, води до задълбочаване на проблема.
Лечение
В случайте на панически атаки са популярни са като лечението чрез психотерапия, така и медикаментозното.
Ранната диагностика, благоприятства разрешаването на проблема и по-бързото завръщане към нормалния ритъм на живот.
Добрата психотерапия може да предложи много в облекчението на симптомите на паническите атаки. В психотерапевтичния процес се работи за откриване на причините предизвикващи панически атаки и отваряне на нови възможности за промяна.
Здравейте и благодаря за хубавия материал по темата за паническите атаки! От няколко години имам подобни пристъпи със задушаване и до съвсем скоро нямах представа колко много хора имат подобни оплаквания.
Първоначално разбира се помислих че съм болен от какво ли не и бях на изследвания, но навсякъде казват, че съм напълно здрав. Самия факт че до сега нищо сериозно не ми се е случило показва, че тези пристъпи на страх не са реален физически проблем, но страха си е страх и само хора, които преживяват същото могат да разберат за какво става въпрос.
Много искам тези атаки да престанат и същевременно съчувствам на „колегите” имащи ПА, защото усещането е много неприятно. В последно време попаднах на една книга, която лично на мен много ми помага и ми дава сили, защото нещата са обяснени научно и същевременно от гледна точка на вярата на човек, защото според мен и това има отношение. Книгата е на Д. Авдеев и К. Невярович и се казва „Нервност и неврози”. Там са обяснени много подобни случаи и са дадени съвсем простички конкретни препоръки, как човек да подобри положението си.
Много се надявам да помогна и на други хора в моето положение. Бъдете силни и не губете надежда : ) Живота е прекрасен : )
Благодаря ви за споделянето, Григор. Всичко добро.