Всеки родител има абсолютното право да избира начина, по който да храни детето си.
В настоящата статия не става въпрос с какво, а как. Ще разгледаме въпроса – има ли връзка между храненето и психическото благополучие на детето?
Всички, които са се интересували от психческото развитие на бебето, са чували колко е важен контакта с майката (имам впредвид човека, който основно се грижи за детето, в настоящата статия условно ще наричам този човек „майката“) през първите години от живота на детето. Това включва и храненето. Изписало се е много мастило по въпроса кое е по-добре – кърменето или адаптираното мляко, шишето или гърдата. Няма да изреждам „за“ и „против“ хранителната стойност на двата вида храна. Всеки сам може да прецени за себе си, като моят съвет е родителите да вземат информирано решение.
Въпросът тук е – каква е връзката между хранене и психическото развитие на детето?
Психолозите са единодушни, че за новороденото е най-важен контактът, връзката между него и майката на телесно, емоционално и психическо ниво. Бебето има нужда от топъл контакт с нея. Колкото по-чест е този контакт, толкова по-добре. Детето само си показва кога има нужда от ласка. И това не е каприз и глезене, а чисто физическа, основна нужда, чрез която бебето задоволява потребността си от сензорност и реципрочно сигурност. В първите месеци бебето прекарва голяма част от живеенето си в хранене. Ако по една или друга причина майката е решила или е принудена да храни детето си с шише, а не да го кърми, важен е пълноценния телесен контакт. Дори детето да яде от шише, желателно е човека, който го храни да гушне бебето, да го притисне до себе си, за да чувства, че мама е там и то не е само. По този въпрос са правени много експерименти, като може би най-известния измежду тях е експеримента на Хари Харлоу, с неговите маймунки. На бебе-маймуна са предоставени две майки-кукли. Едната е метална, студена, с привързан за металното тяло биберон с мляко. Другата – няма мляко, но е мека, топла, уютна. Маймунчето е показало следното предпочитание – използвало е металната майка единствено, за да се нахрани. След това моментално е отивало да се гушне в меката майка, където е изкарвало повече от 22 часа в денонощието. Това показва, че важното за малкото бебе – маймуна е не просто самото ядене, а чувството за топлина и мекота, давани чрез физическия контакт.
Новороденото бебе има нужда неговите актуални потребности да бъдат задоволявани възможно най-бързо и адекватно.
Единственият начин, по който може да съобщи своето чувство за неудоволствие е чрез плач. Ако детето не е гладно, то отхвърля биберона или гърдата. Почти всяка майка споделя, че с течение на времето се научава да разпознава по плача на детето си, защо то плаче. Едно бебе, което бива хранено насила или обратно – държано гладно (защото например не е дошло времето за хранене, което е определено от възрастните), изпитва неудоволствие. Какви още емоции изпитва може само да гадаем или да се опитаме да разберем от емоционалните му реакции. Малкият човек не познава света – той за него е или приятен, или неприятен. Един свят, който не откликва на жизнено важните му потребности като глад, топлина, сигурност, няма как да бъде дружолюбно място за живеене. Формират се базисни нагласи към света, хората и себе си, които са неопределими в една по-напреднала възраст. Разбира се, в един дълбок психотерапевтичен процес биха могли да бъдат омекотени, но изтрити напълно – едва ли.
В следващата фаза на развитие – след шестмесечна възраст, детето има нужда да опознава света по всички възможни начини, като това се случва през сетивата.
Да пипне, да вкуси, да помирише, да чуе т.н. Всички сме виждали как малкото човече изследва нов предмет изпречил се на пътя му. То постепенно пораства и иска да усвоява нови умения. Обикновено едно от най-забележителните неща, които иска да овладее са ходенето и храненето. Тук са необходими здрави нерви и много търпение. Често родителите не дават възможност на детето да се храни само, за да не се нацапа. Само че няма как да се научи да се храни чисто, ако първо не се изцапа.Това му дава възможност да повярва в себе си. Вие бихте могли да насърчите желанието му да се учи от опита си и да експериментира, въпреки неуспеха. Всъщност детето няма проблем с неуспеха. Ние, възрастните, имаме. Именно в тази най-ранна възраст подпомагаме изграждането на подобни характерови особености у него. Това, което можете да направите е да му позволявате да опитва, да пада, да се цапа и да се учи от опита си. И на най-злоядите деца им е интересно да пипат храната с ръце и да опитват всичко с уста – независимо дали е годно за ядене. Ако създадем приятни емоции на детето свързани с храненето, то няма има причина да отхвърля храната. Препоръчително е детето да се храни на масата, заедно с останалите членове на семейството. Дори повече да маже по себе си и околните, отколкото да слага храна в устата си, пак е градивно за него. Така се създават навици и се приобщава, става пълноправен член в системата семейство.
По натам в развитието си – около тригодишна възраст – детето се променя още повече.
Сега вече то иска да прави избори. Осъзнало силата на думата „не“ и усещането за отделеност от мама, му „порастват крила”. То иска да избира. И има правото на това. Едно от най-свещените права на човека е избора. А чувството за вътрешна сила, което този избор му дава, е наградата за поетия риск. Ако искате да изградите в детето си качества като отговорност, самоувереност и способност за лично мнение, както и способност да се отстоява, сега е момента. Оставете го да избира.(И това не се отнася само за храната, а също и за дрехите и заниманията му, например). Нека се храни колкото, когато и с каквото пожелае. Естествено не е препоръчително да се храни със снаксове и шоколад, но ако не искате то да прави това, просто не му предлагайте такава храна. Ако вкъщи няма солетки, които развалят основното му хранене, то няма как да ги изяде. Колкото до желанието да се изкупи всичко привлекателно в магазина – категорично съм против. Това са навици и очаквания, които трябва ясно да поставите от първия момент. Иначе после ще ви става все по-трудно. Ако не иска да вечеря – ок, но това не означава, че трябва ставате в 12 през нощта, защото то е огладняло. На другият ден ще знае, че не е добра идея да си ляга гладно. Колкото до количеството – вярвам, че всеки организъм знае от какво количество храна има нужда. Доверете се на детето си. При положение, че то расте и е здраво, не е драма ако понякога пропуска ядене. Важно е качеството на храната, нейната хранителна стойност, а не количеството. Вкусовете и навиците се изграждат у дома, от примера, който виждаме от нашите най-важни хора в тази възраст – родителите ни.
Препоръчвам да бъдете много внимателни, когато говорите пред децата си за диети и физическа красота, особено след 4-5 годишна възраст, когато те вече ясно разбират какво казваме.
Ако не искате да прекаляват със сладкото, казвайте например „за да бъдеш здрав“, а не „за да не си дебел“. Не че трябва да пазите в тайна, че от сладкото се надебелява, но нека поставим здравето преди формите. Най-вече защото не знаете до каква степен ще внушите на детето си страх от напълняване. Така или иначе в тинейджърска възраст децата са много чувствителни на тема външен вид. Добре би било, ако до тогава сте успели да им помогнете да изградят в себе си личен стил и вкус, а не да се водят само по модните тенденции, например. Както и достатъчно добро самочувствие и ценностна система – не физическите данни са определящи стойността на човека. Добро самочувствие означава човек да умее да се приема със своите недостатъци, а не да си въобразява, че е перфектен или да се стреми към перфектността. Това е опасна плоскост, по която се подхлъзват всички подрастващи, които развиват анорексия. Не искам да кажа да не възпитавате у децата си нюх за физическа красота. Искам да кажа да не е на всяка цена точно определена красота. Ами ако се окаже,че природата е дарила вашето дете със структура, която не харесвате и съответно то не харесва? Познати са безчет лични истории на хора, които не харесват телата си до степен, че не могат да приемат себе си. Всичко си има мярка и е важно да се стремите към нея.
В Англия статистиката отчита все повече деца в начална училищна, дори и предучилищна! възраст, които развиват симптоми на анорексия.
Това е потресаващо за мен. Разбира се, едно толкова дълбоко страдание като разстройство на храненето (анорексия, булимия или хиперфагия) не може да се обясни просто с начина на хранене в детска възраст. Въпреки това всичките хора с подобна проблематика споделят специфични отношения с храната още тогава. Често те казват, че са били поощрявани да се „тъпчат“, като са били хвалени и аплодирани за това. Често едно от малкото неща, за които всъщност са получавали похвала от техните важни възрастни. Други разкази говорят за храната като награда или храната като принуда. Семейни обеди и вечери, на които близките преяждат пирувайки или пък близки, които се ограничават в името на съвършенството. Историите са различни, но общото е, че винаги има история.
За финал искам да споделя, че храненето е естествен процес, не го пришпорвайте. Водете се от детето си, то най-добре знае какво е добро за него, особено що се отнася до такъв естествен процес като храненето.
* * *
Автор: Ана Ганчева-Александрова- аналитичен психотерапевт и психолог,
тел. 0885 511 158