Развитието в първите месеци на детето

Сдружение за Психично Здраве - ВЕГА 13 март 2012 2 Comments

 Първите месеци на детето

През първите 3, 4 месеца от живота си детето не може да възприеме разликата между себе си и външния свят.То приема мама, като част от себе си, както е било преди раждането му. Мозъкът му е развит до толкова, че възприятието на света става на ниво сензорна система – петте сетива (зрение, слух, вкус, обоняние, допир). То приема околния свят само като източник на удоволствие или на неудоволствие.

За да се чувства сигурно и спокойно детето има нужда от чест и плътен физически контакт с майка си или човека, който се грижи за него.

Ако майката успява да му осигурява подходящ отклик на нуждите му от сетивност и храна, то расте спокойно и отворено към света .  Ако тя е неспокойна или често му предлага не това, от което в момента се нуждае, то бебето се чувства тревожно и несигурно.

Причината напрягаща майката може да не е пряко свързана с бебето ( прекалена умора, недоволство, липса на подкрепа, семейни проблеми, болест или др.,) но детето неминуемо усеща този сигнал и го приема като насочен към него самото и се чувства отхвърлено. То възприема напрегнатата майка, като сигнал, че нещо не е наред и, че то не успява да получи нужното.

Както казахме бебето се преживява като едно с мама и ако мама не се чувства доволна и добре., то детето възприема тези усещания и за самото себе си. Започва базисно да не се чувства „добро”, отпечатък, който може да му остане за цял живот.

През първите месеци на детето, когато то усети че е в опасност плаче .

Ако плача дълго и системно не води до задоволяване на нуждатат ми, то реагира със затваряне в себе си. Всичките му сетива се насочват навътре в него, вместо към околния свят.

Така детето изгражда своя стереотип за света като по-скоро сигурно или по-скоро опасно място, както и усещане за самото себе си- то е желано или не.

През първите месеци на детето, плача е единственото, което детето може да стори, за да призове майка му да се погрижи за него. Бебето не би могло да оцелее без грижите на възрастен, за това в тази възраст това е зов за спасение и в никакъв случай опит за манипулация (сложен умствен процес, който е невъзможен за новороденото).

Първото удоволствие на новороденото дете не се състой само в приемането на храна, а в това  то да бъде прието , да получи топлина , да бъде одобрено.

Обичайно майката също желае да даде точно това на бебето си, но инстинктът й често е възпрепятстван от нейното собствено възпитание. Ако поради особеностите на характера си тя е по-често студена, раздразнителна или отхвърляща (макар и несъзнателно) в поведението си, силно вероятно е детето да порастне затворено, живеещо повече във фантазии, отколкото в реалността, изпитващо трудност да съпреживява чувствата на околните и да се свързва емоционално с тях.

На детето и майката им предстоят и следващите месеци, и години от порастването. Всяка от следващите фази също носи със себе си възможности за благоприятно или травматично развитие.

Автор: Екипът на

Вега

За нас

За записване на психологична консултация, обадете се на:

0888 65 56 40, 0885 51 11 58