Семейството и големия му потенциал
Семейството е природен феномен
Като такъв то се самоподдъража и смостабилизира в стремежа си за баланс. Всеки от членовете в семейството има богата съзнавана и несъзнавана информация за другия, с когото е преживял хиляди часове.
Родителите или човекът поел основната грижа за детето имат огромния потенциал да е от помощ. Те са от първостепенна важност за малкото дете, на базата на връзката с тях то изгражда представа за човешките взаимоотношения и как да се впише в тях, създава си и представа кой е самият той.
Семейството умее да се самосъхранява и самолекува, но понякога и много да вреди на тези, които са в него.
Вредите „разцъфват” когато връзките в семейството са „заразени” от страх, недоверие, омраза, желание за реваншизъм и др.
Най-уязвими, разбира се са децата, поради неукрепналата им психика физика и положението им на зависимост спрямо възрастните.
Добрата новина е, че винаги има изход, дори и той да е раздялата.
При семействата „стъпили” на сравнително здрава основа на взаимоотношенията, положителната промяна на един от семейните членове, влияе добре на цялата семейна система, която се адаптира към внесената в нея новост.
Семейните членове имат различна сила да участват в процеса на промяна, това зависи от мястото им в семейната йерархия. Например, родителите на малки деца, както знаем, са от огромно значение за малкото дете. Така, ако те съумеят да подобрят някои нюанси в взаимоотношенията си по между си и поведението си към детето, това скоро ще повлия и на детето.
Кризите са естествена част от жизненото развитие на едно семейство.
Перфектното и дълготрайно равновесие е присъщо на неживите системи, така, че семейство което винаги е идеално би могло да съществува във вида, например на…. скулптура от гранит.
Реалното семейство има своите добри и тежки периоди, то е живо, поради това в него постоянно се случва нещо (дори, когато някой мълчи и е пасивен).
Кризите са неминуеми и обикновено са свързани с периоди на преход: раждане на дете, местене в друг град, смърт на близък, преминаването от етап на семейство с малко дете, на това към семейство с дете на градина и т.н.
Промяната се усеща и преживява от всички. На децата обичайно най- много им личи, тъй като те имат по-нисък праг на самоконтрол (по-непринудени са).
С някои препятствия по пътя си семейството се справя с лекота, а други са особено тежки и предизвикателни за него.
В такива периоди е обичайно семейството да излъчи „ черна овца”, която да сочи назидателно с пръст. Истината, е че проблемът винаги е на всички, защото всички се нуждаят от това да живеят добре и всички имат принос поведението на „избрания за виновен”. Принос може да е това, че му се противопоставят яростно или че го съжаляват и утешават, всичко зависи от семейния контекст контекста. Факт е, че дори и тази проява е опит на семейството да се съхрани. По-поносимо е то да приеме, че в него има един „лош”, вместо,че всички са „лоши”.
Не подценявайте професионалната помощ
Консултации с квалифициран специалист могат да спестят терзания на семейството, като му помогнат да насочи усилията си в градивна посока.
В семейните сесии психотерапевтът не взима старана и не дава съвети, а чрез подходящи въпроси и акценти, помага на семйните членове да открият нови отправни точки, за действие.
Да се изпрати само детето при специалист, с очакването така да се реши проблем с поведението му, всъщност е натоварване на детето с голяма отговорност- да се „оправи”, за да „се оправим всички”.
Често този план е несполучлив, защото детето се връща в същата семейна среда, реагира според стимулите в нея и играе ролята, която му е определена, пък било то и на „лошия и неуправляемия”. Така детето отново ще заеме свободното място в „ пъзела” на семейството и ще се впише в контекста макар и плащайки висока цена за това.
Родителите, които се осмеляват да преоценят някои свои поведения и възгледи и да се справят с предизвикателството на промяната, могат да спечелят много за себе си и за детето си, като например по-осмислен и удувлетворителен живот у дома.